Всичко това е чудесно, но е прекалено за чувствената натура на Казанова. Той й предлага да се оженят веднага. Ще се закълнат във вярност и после ще се венчаят в църква. Двамата наистина се заклеват във вечна любов и се приютяват в едно казино, малка къща за развлечения на остров Мурано. Това е една от най-лиричните и възхитителни нощи, които Джакомо прекарва с любовница. На сутринта възприема връзката им още по-сериозно. Той дори моли Брагадино да отиде при баща й и да поиска ръката й. Сенаторът с радост се съгласява. Майката на Катерина е също покорена от чара на Казанова и дори се съгласява да прекара нощта с дъщеря й. Предупреждава го обаче, че съпругът й няма да разреши на Катерина да се омъжи, докато не навърши осемнайсет години, при това само за богат търговец от тяхната класа.
След няколко дни Казанова получава тайно писмо от Катерина, която е под грижите на игуменката на манастира „Санта Мария дели Анджели“ на остров Мурано (там по една случайност бившата му любовница Марта Саворнян е монахиня). Катерина трябва да остане там през следващите четири години, докато навърши осемнайсет години. След това баща й сериозно ще обмисли дали Казанова е достоен кандидат за ръката й. Шест седмици по-късно чрез посредник Джакомо научава, че момичето е направило спонтанен аборт и е много зле.
„Моментите на разкаяние са много тъжни“ — отбелязва Казанова. Разкаянието му е искрено. Той е нещастен и се тревожи за здравето на Катерина. Утешават го само писмата, изпратени му тайно от момичето, което нарича „моята малка жена“. При липсата на любовна авантюра, която да го разсее, той прекарва времето си в игра на карти и позира на един художник. Впоследствие изпраща на Катерина миниатюрния портрет, скрит в брошка.
В края на август 1753 г. Джакомо отива в манастира по време на публична молитва и седи на няколко метра от Катерина. Тя му се вижда по-хубава отвсякога. Той решава да ходи на литургия в църквата на манастира всеки празничен ден. Няма да може да я вижда, но тя ще го гледа през решетката, която обикновено скрива монахините от погледите на посетителите. Казанова става известен сред тях като загадъчен странник. По-възрастните монахини подозират, че нещо тайно го измъчва. В деня на Вси светии, когато Джакомо излиза от църквата, някой пъха в ръката му бележка, която довежда до една от най-заплетените любовни истории в живота му. Монахиня, която го е виждала редовно на богослуженията, го моли за среща. Предлага му да се видят в манастира или в къщата на остров Мурано, до която тя има достъп. Или може би ще я покани на вечеря във Венеция?
Казанова е изумен. Английският посланик Джон Мъри го уверява, че монахините във Венеция са винаги на разположение срещу пари. Джакомо се съгласява да се срещне с непознатата, предполагайки, че тя е близка с Катерина и ще му донесе вести от нея. Жената му дава указания да се свърже с приятелката й графиня Сегуро. Тя го придружава до манастира, казва името си и пожелава да види една от монахините, която Казанова идентифицира само като М. М.96
Въпреки огромната си привързаност към Катерина Джакомо се влюбва в монахинята от пръв поглед. Тя е „една от най-красивите жени, които човек изобщо може да види, ръстът й надминаваше средната мярка, нейното много бяло лице беше малко бледо, изразът й — благороден и смел, но същевременно въздържан и скромен; нейните добре оформени очи имаха красив небесносин цвят, изражението й беше нежно и усмихнато, устните й бяха красиви и влажни от най-сладка чувственост, зъбите й — два реда перли от най-блестящ емайл… Но което ме възхити най-много, това бе нейната ръка, която виждах чак до лакътя. Длетото на Праксител никога не е оформяло нещо по-красиво заоблено, по-съвършено и по-грациозно.“97
М. М. говори без заобикалки. Тя изразява възхищението си от Джакомо и надеждата си, че „нашето приятелство ще бъде както нежно, тъй и искрено и че ще знаем да прощаваме взаимно грешките си.“ Без повече предисловия, монахинята му дава ключ за малката къща, която е споменала. Той го приема с удоволствие, макар уговорката им да го навежда на мисълта, че тя вече има любовник. Как иначе монахиня ще има ключ за тази къща? Що се отнася до Катерина, той смята, че подобна изневяра не може да я обиди, защото „се извършваше само за да ме спаси и запази за нея, понеже по този начин забравях мъката, от която умирах.“98 М. М. идва на срещата и прекарва нощта с него, но след бурни закачки в леглото не му позволява да я люби. На сутринта Казанова става и отива да вземе писмо от Катерина. За негово изумление, тя признава, че е наблюдавала първата му среща с „моята прелестна приятелка, майка М. М.“, която познава добре и се е грижила за нея, докато е била болна.
96
Известно време се смята, че М. М. Е Мари Маделин Пизани, монахиня в същия манастир, където е Катерина. Но това е опровергано. Тя вероятно е Мария Елеанора Мишел, чиято майка е член на фамилията Брагадино. Това обаче съвсем не е сигурно и за разлика от К. Ч. Ще я назоваваме само с инициалите. — Бел.а.