Казанова решава да продължи новата си авантюра. За следващата си среща с М. М. той наема бившата къща на предишния английски посланик граф Холдърнис. Джакомо поръчва великолепна вечеря. М. М. е облечена прекрасно и изглежда толкова красива, че направо му прималява. Те ядат стриди, дивеч, чига и трюфели и пият превъзходно бургундско вино. Накрая, тя го кани в леглото и този път няма хитруване. На другия ден двамата пият кафе на площад „Санти Джовани е Паоло“, където се разделят. Но не за дълго. Въодушевен, Казанова остава в къщата на лорд Холдърнис десет дни, през които М. М. го посещава четири пъти. Докато нея я няма, Джакомо пише любовни писма на Катерина.
От самото начало М. М. дава ясно да се разбере, че има друг любовник и се среща с Казанова с негово знание и разрешение. Другият мъж се оказва френският посланик Франсоа Жоаким дьо Пиер дьо Берни, възпитан в йезуитски манастир благородник. Той решава да стане духовник, но впоследствие, благодарение на интереса на мадам Помпадур към него (чийто любовник може да е бил), става посланик във Венеция. Дьо Берни наема къщата за развлечения на остров Мурано, луксозно обзаведена и добре пригодена за любовни срещи. Вратите и прозорците са направени така, че хората вътре да не виждат нито да бъдат виждани от слугите. Стаите са облицовани с порцеланови плочки с изображения на великолепни еротични сцени. Лавиците са отрупани с книги с изящни порнографски илюстрации към стихове и проза от най-известните автори на еротични творби. Спалните и баните са елегантни, а в кутия до всяко легло са приготвени ленени презервативи.
Казанова леко се изненадва, когато М. М. споделя, че Дьо Берни е наблюдавал първата им среща в казиното. И сега би желал да ги гледа как се любят, ако Джакомо няма нищо против. Тя му показва рисунка на цвете с миниатюрни дупки, през които се вижда какво става в спалнята. Джакомо отговаря, че е съгласен, тъй като няма от какво да се срамува. На Бъдни вечер двамата показват на скрития посланик великолепно изпълнение, демонстрирайки няколко пози на Аретино99. След Коледа Казанова си поръчва портрет, малко по-голям от този за Катерина, защото М. М. иска да го скрие под изображението на Благовещение. Тя му изпраща кутия за емфие с нейна рисунка в монашески одежди. Той вдига двойното дъно и я вижда изобразена гола върху черна атлазена постеля.
Дьо Берни е смаян от техните умения и сексуална мощ. Той не е предполагал, че на света може да има толкова енергичен мъж. М. М. се съгласява и добавя, че бедрата им са били като разглобени. Междувременно тя явно прелъстява Катерина. Двете често спят в едно легло, където „често аз съм жена й“, пише момичето. Една вечер жената в монашески одежди, която идва в къщата, се оказва не М. М., а Катерина. Казанова е озадачен. Дали това е някаква шега? Двамата разговарят цяла нощ. „Тя не си позволи никаква задявка и всяка нейна постъпка беше въздържана и прилична“ — спомня си той. М. М. и любовникът й, които ги наблюдават зад рисунката, вероятно са били разочаровани.
Дьо Берни явно харесва момичето, което е вече на петнайсет години, и предлага четиримата да вечерят заедно. Казанова приема. Той обаче се усъмнява, когато двете жени се появяват, а от посланика няма и следа. Разбира се, Дьо Берни отново влиза в ролята на воайор и е щедро възнаграден от развихрените сексуални изпълнения на Казанова и двете жени. „Нощта беше пълно благополучие“ — признава Казанова. Той прави и интересната констатация, че „всички станахме от един пол в тройките, които изпълнявахме“100. Това потвърждава убеждението му, че повечето мъже и жени са бисексуални и вероятно това е естественото състояние на нещата.
Джакомо си дава сметка, че е повече влюбен в М. М., отколкото в Катерина, която оставя на посланика, макар и след известно колебание. „Виждах я по лош път — и аз бях виновният за това.“ Но сетне преценява, че не бива да се тревожи толкова много. Катерина му разказва за една вечер, която двете са прекарали с Дьо Берни и съжалява, че Казанова не ги е гледал. Явно старият й приятел я е обучил добре. „Никога не ми е било напълно ясно дали срамът, който почувствах, беше тъй нареченият фалшив срам. Ще оставя този проблем неразрешен.“101 — пише Казанова.
99
Пиетро Аретино (1492 — 1546) описва трийсет и две еротични пози в своите „Sonetti Lussuriosi“, с илюстрации от Джулио Романо. — Бел.а.