Между ноември 1754 до юли 1755 г., докато се забавлява с любовните си похождения, Джакомо е наблюдаван от Джовани Батиста Мануци, шпионин на Венецианската инквизиция. Причината за интереса към него не е известна, но Казанова обвинява за това Антоан Кондулмер, един от агентите на Светата инквизиция, с чиято любовница има връзка.
След като на Мануци е наредено да разследва Казанова, задачата се оказва лесна. Поведението на Джакомо е всеизвестно. Шестте доклада, изготвени от шпионина, са запазени във венецианските архиви и обхващат периода от ноември 1754 до юли следващата година. В тях пише, че Казанова се препитава благодарение на своята находчивост, че подтиква към разврат приятелите си и самият той развращава момичета и омъжени жени; разорява сенатора Брагадино („от когото измъква пари“), представя се за благородник, лъже на карти и е в интимни отношения с чужденци в града.102 Казанова лъже хората (особено Брагадино) с измамните си магии, сводничи за приятелите си благородници и „непрекъснато замисля големи ходове, за да забогатее“. Няма нищо по-чудовищно от отношението му към религията.
Той смята вярващите за малоумни и когато човек разговаря с него, „вижда, че е изпълнен с недоверие, шарлатанство, сладострастие и похотливост, които предизвикват ужас.“103 И действително, Мануци го чува да чете на глас неприлични стихове, осмиващи религията.
Светата инквизиция вече е запозната с тези факти, но нарежда на Мануци да вземе стиховете и издава заповед за арестуването на Казанова, „след като се осведомихме за извършените сериозни нарушения… предимно публични безчинства срещу свещената религия“. Но мярката, изглежда, се основава повече на неприличното му сексуално поведение и особено на интереса му към магьосничеството. В периода 1631 — 1720 г. Светата инквизиция осъжда 641 души за „практикуване на магически изкуства“, докато само 107 са обвинени в ерес и едва 61 в богохулство.104
На 24 юли трийсет души нахлуват в жилището на Казанова, претърсват го, конфискуват книгите му за магии и астрономия, преводите на Ариосто и Петрарка и книжка с еротични пози на Аретино и го арестуват. Той извиква слугата си да оправи прическата му, облича елегантна дантелена риза, най-хубавото си палто, копринено наметало и шапка, украсена с испанска дантела и перо, и тръгва с офицерите. В дневника на секретаря на Светата инквизиция е записано, че на 12 септември 1755 г. Казанова е обявен за виновен в „публични безчинства срещу свещената религия“ и е осъден на пет години затвор. За процес и присъда никой не му споменава.
Шеста глава
Бягство от „Оловните стени“
1756 — 1760 г.
Казанова е отведен в двореца на херцога и после по Ponte dei Sospiri, Моста на въздишките, от Контино, в Nuove Prigioni, „новият затвор“, известен като Piombi или „Оловните стени“. Дворецът на дожите, в който се намира затворът, е построен в средата на XVI век. На масивната му фасада има огромни прозорци с решетки. В продължение на два века се носят легенди за ужасите, преживяни от затворниците там. Всъщност „Оловните стени“ не се различава по нищо от повечето затвори. Разбира се, килиите на приземния етаж са влажни и понякога дори наводнени, но и горните не са по-приветливи от килиите в други италиански затвори. Помещенията на последния етаж са запазени за видни личности и се смятат за относително луксозни. В една от тях въвеждат Казанова.
Тежката желязна врата се затваря и той се озовава в килия с толкова нисък таван, че не може да стои изправен. Помещението е празно — без маса, стол и легло. Има само кофа и закована на стената лавица. Казанова сваля шапката, наметалото и палтото си, сгъва ги внимателно, оставя ги на лавицата и чака. Никой не идва. Часовете минават. Стъмва се. Той се изляга на пода и заспива. Когато се събужда (напомняне за зловещата му шега преди години), Джакомо докосва леденостудена, мъртвешка ръка. Той изкрещява от ужас, а после установява, че това е собствената му ръка, която е изтръпнала, понеже е лежал върху нея.
На другия ден му казват, че ако плати, ще му докарат мебели — легло и маса, но огледалата, бръсначите, книгите, хартията и перата са забранени. Казанова се настанява малко по-удобно, но през нощта из килията бродят плъхове колкото зайци и навсякъде гъмжи от бълхи. На покрива има огромни оловни плочи (оттам идва името на затвора) и в лятната жега помещението се нажежава като пещ.
Дните минават в седмици. Макар че му позволяват да си купува храна, Джакомо не е в състояние да яде. Седмиците стават месеци и той все повече слабее. Мъчи го жесток запек, излизат му вътрешни хемороиди (проблем, който го тормози до края на живота). Лекарят обаче е добър и с уменията си облекчава състоянието на Казанова. Сенаторът Брагадино, който се моли на колене пред Светата инквизиция, му изпраща топли дрехи през зимата.
102
Венецианските власти са разтревожени, че той става особено близък с Дьо Бери и Джон Мъри. Навремето е било строго забранено венециански аристократи да имат контакт с чуждестранни длъжностни лица. Фактът, че макар да не е благородник, Казанова е близък с патриции като Брагадино и Андреа Мемо, също предизвиква подозрения. — Бел.а.