Отчаян, че никога няма да получи справедлив процес, нито да бъде освободен, Джакомо започва да обмисля бягство, макар това да изглежда невъзможно. Никой дотогава не е успял да избяга от „Оловните стени“. Това, което следва, остава една от големите класически истории на бягство и нейното подробно описание от Казанова наистина е интригуващо четиво.105 Тъй като позволяват на Джакомо да се разхожда на тавана на бившия Дворец на дожите, един ден той намира железен болт на пода. Взима и парче черен мрамор и ги занася в килията си. С помощта на слюнка и на мрамора в продължение на две седмици той оформя болта като късо и остро копие, което нощем крие в креслото си. Нужна му е лампа, защото през зимата килията му тъне деветнайсет часа в мрак (прозорецът е толкова малък, че и през деня положението не е по-различно). Джакомо напълва чинийка с олио от салата и прави фитил от подплънките на палтото си. Той убеждава лекаря да му предпише сяра и придумва лековерния тъмничар Лоренцо да му я даде под формата на кибритени клечки.
Неколцина затворници, с които от време на време Казанова е принуден да споделя килията си, му създават затруднения. Той не им вярва достатъчно, за да им разкрие плановете си, но когато остава сам, работи като луд. Всяка нощ за шест часа Джакомо дълбае дупка в дъските на пода и каменната тераса и в средата на август е готов да опита късмета си. За деня на бягството си Казанова определя 27 август 1756 г. Два дни преди това Лоренцо идва с добра новина — Джакомо ще бъде преместен в по-голяма и приятна килия.
За щастие острието не е открито по време на преместването. Но не след дълго Лоренцо разгневен нахлува в новата килия, тъй като е видял дупката. Тъмничарят се опитва да накара Казанова да признае как е успял да я направи. Джакомо отговаря, че ще обясни само на представителите на Светата инквизиция и че ще бъде принуден да каже, че Лоренцо го е снабдил с необходимите средства. Тъмничарят съобщава на властите, че затворникът не може да бъде убеден да разкрие плана си за бягство.
След няколко доста тежки седмици Казанова успява (благодарение на пословичния си чар) да спечели благоразположението на Лоренцо, който му позволява да разменя книги със затворника в съседната килия, монах с лоша репутация на име Марин Балби. Казанова крие бележки в подвързиите на книгите и разяснява на Балби плана им за бягство. Той решава, че няма смисъл да дълбае в пода, тъй като Лоренцо го проверява всеки ден. Остават таванските помещения. Джакомо е убеден, че ако успее да предаде копието на Балби, монахът ще може да пробие тавана на килията си и после да направи дупка в покрива, през която Казанова да се качи и двамата да избягат.
Балби е притеснен и се съмнява в успеха на бягството им, но накрая Джакомо успява да го склони. Той казва на Лоренцо, че много се е привързал към съседа си по килия и иска да му подари голяма Библия (монахът е късоглед) и чиния с макарони, за да отпразнуват деня на Свети Микеле. Лоренцо се съгласява и донася Библия. Казанова скрива копието в подвързията и слага чинията с макарони върху книгата така, че Лоренцо, който трябва да я занесе на Балби, да не я разгледа. Две седмици по-късно Джакомо чува почукване на тавана на килията си — сигналът, че Балби е успял да проникне в таванското помещение. За четири часа двамата затворници правят шейсетметрово въже от чаршафи, кърпи за хранене и парчета от дюшек, после се срещат на тавана и макар и трудно, успяват да махнат оловната плоча от покрива. Луната свети ярко и те нетърпеливо чакат да се скрие, притеснени да не би някой минувач да види сенките им на площад „Сан Марко“.
Едва след полунощ двамата се промъкват през дупката в покрива и сядат на ръба, с гръб към Сан Джорджо Маджоре и с лице към куполите на „Сан Марко“. Казанова се прокрадва и в двете посоки, но не намира място, където да завърже саморъчно направеното въже. Накрая вижда капандура на две трети от разстоянието между покрива и земята. Джакомо смело се спуска до нея и успява да разбие решетката. Десет метра по-надолу има голяма стая. Казанова спуска Балби вътре, но се налага да измисли как да го последва. Той се връща на покрива и на една малка тераса намира достатъчно дълга стълба, която с големи усилия успява да избута по водосточната тръба, и така стига до капандурата.
105
Той го публикува в Лайпциг през 1788 г. със заглавие Histoire de ma fuite des prisons de la Republique de Venise qu’on appelle les Plombs ecrite a Dux en Boheme lánne 1787. Разказът претърпява много издания през последното десетилетие на живота му. Описанията в „Спомени“ са не по-малко завладяващи. — Бел.а.