„Държейки копието, аз бавно плъзнах стълбата по водосточната тръба. Пръстите на краката ми бяха захванати в тръбата, защото не стоях, а лежах по корем. В това положение, събрах сили, вдигнах стълбата петнайсет-двайсет сантиметра и в същото време я бутнах напред. С удоволствие видях как влиза вътре… После трябваше да я вдигна още петдесет-шейсет сантиметра… Изправих се на колене, но силата, която използвах, за да я бутна нагоре, ме накара да се подхлъзна. Тялото ми пропадна до гърдите и увиснах на лакти. В същия ужасен миг използвах всичката си сила, за да се изтласкам напред и да преустановя падането си, и успях. Внимавайки да не се подхлъзна, с помощта на китките, се задържах по корем на водосточната тръба… и установих, че ако вдигна дясното си бедро, за да сложа първо едното си коляно и после другото на тръбата, ще се изложа на голяма опасност. Усилието, което положих, за да осъществя плана си, предизвика нервна спазма. Болката можеше да повали и най-силния мъж. Обзе ме, точно когато дясното ми коляно вече докосваше водосточната тръба. Но болезнената спазма, която се нарича «крампа», не само парализира крайниците ми, но и наложи да остана неподвижен и да я чакам да премине, както ме бяха научили предишни преживявания. Ужасен миг! Две минути по-късно направих опит и — слава Богу! — сложих едното си коляно на водосточната тръба и после другото и веднага щом реших, че мога да дишам по-спокойно, се изправих и вдигнах стълбата, доколкото можах.“106
Казанова провира стълбата през прозореца и скача при Балби.
Изтощени, двамата спят до шест сутринта, сетне разбиват вратата на тавана и влизат в помещение, пълно с архивите на затвора, а оттам — в канцеларията на херцога, добре позната на Казанова. Вратата, водеща навън, е заключена. Джакомо пробива дупка с копието и двамата с мъка се качват на площадката. После слизат по две стълбища и стигат до друго помещение, където знаят, че се намират Кралските стълби, Скала дей Гиганти, точно под площадката, където по традиция коронясват венецианските дожи. Голямата и солидна врата обаче представлява непреодолима бариера. Казанова не се сеща какво да стори, но поне има възможност да се пооправи. Балби не е участвал в работата и видът му е относително приличен…
„Видът ми предизвикваше съжаление и ужас. Бях издраскан и охлузен от главата до петите и облян в кръв. Когато махнах копринените си чорапи от раните, и двете ми колена се разкървавиха. Водосточната тръба и оловните плочи бяха причината за състоянието ми. Дупката във вратата на канцеларията бе разкъсала жилетката, ризата, бричовете, хълбоците и бедрата ми. Имах драскотини навсякъде.“107
Казанова накъсва носни кърпи за превръзки и от един вързоп изважда дрехите, с които е арестуван. Облича ги и стига до извода, че „приличах на човек, който, след като е бил на бал, е ходил на място с лоша репутация и там е бил раздърпан.“ Той се приближава до прозореца и надниква навън. Забелязва го случаен минувач, който решава, че някой се е заключил неволно, и казва на пазача. Казанова и Балби чуват дрънкане на ключове и вратата се отваря. Без да проронят и дума за обяснение, те минават покрай пазача, слизат по голямото стълбище, прекосяват площада и се качват в първата гондола, която виждат.
Когато потеглят в лагуната, Джакомо се обръща, поглежда канала, спокоен и блестящ на първите лъчи на слънцето, и се разплаква като дете.
В Местре Казанова и Балби взимат кон, отиват в Тревизо и тръгват към Фелтре, изгаряйки от нетърпение да напуснат Венецианската република. Джакомо иска да се отърве от монаха, дава му всичките си пари и така двамата се разделят. След като върви известно време, Казанова пита за пътя минаващ пастир, който му казва, че най-близката къща е на надзирателя на затвора. С невероятна невъзмутимост — самият Казанова така и не успява да обясни постъпката си — той отива в къщата и убеждава съпругата на собственика, че е негов приятел. Тя отговаря, че мъжът й не е у дома. Отишъл е с хората си да търси двама избягали затворници от „Оловните стени“. Единият се казва Казанова. Но, разбира се, пътникът е добре дошъл да пренощува и ако позволи, майка й ще се погрижи за раните му. Джакомо обяснява, че е паднал, докато е бил на лов. Раните му са измити и превързани. Поднасят му хубава вечеря и когато заспива, го събличат и го слагат в леглото. Казанова се събужда в седем часа сутринта, облича се набързо и незабелязано напуска къщата.
Случката е изключителна и макар Джакомо да я разказва убедително на обеди и вечери до края на живота си, мнозина негови съвременници и читатели го подозират, че преувеличава и че си измисля някои епизоди. Но ръкописите във венецианските архиви, както и други източници от онова време потвърждават бягството му, описано като „феноменално“108.