Казанова успява да се свърже със сенатора Брагадино, от когото взима пари, и веднага заминава за Мюнхен, а оттам — през Страсбург — за Париж. Там на 5 януари 1757 г. старият му приятел Балети, родителите му и красивата му, вече седемнайсетгодишна сестра Манон го посрещат с отворени обятия. Джакомо наема стая близо до къщата на приятеля си и посещава Дьо Берни, който отново е в Париж и е назначен за министър на външните работи. Но тъй като Дьо Берни е във Версай, Казанова наема файтон и потегля. На връщане го спират пред градските порти и в настъпилата суматоха му заповядват да влезе в караулното помещение. Казват му, че кралят е убит.
Оказва се, че това не е вярно. Покушението е извършено от Робер Франсоа Дамиен. Нараняванията на краля са незначителни, но на 28 март злочестият Дамиен е жестоко убит. Той е умъртвен в продължение на четири часа. Плътта му е разкъсана с клещи, в раните му е излята гореща мазнина, а после краката и ръцете му са завързани с въжета за четири коня, които го разкъсват. Казанова е сред тълпата, която наблюдава публичната екзекуция. Той наема стая с изглед към Плас дьо Грев, за да достави удоволствие на три познати жени, но не издържа докрай ужасната гледка на екзекуцията. Жените обаче наблюдават внимателно, като в същото време едната от тях се люби с граф Едуардо Тирета, познат на Казанова.
Брагадино обещава на Джакомо щедра месечна издръжка. Казанова най-после намира Дьо Берни и получава дебела пачка банкноти, пристигнали от Венеция. Той иска да го назначат на някаква работа и Дьо Берни го запознава с Жан дьо Булон, кралския ковчежник, отговарящ за Министерството на финансите, който на свой ред го представя на Жозеф дьо Пари-Дюверни, известен финансист. С присъщия си чар Джакомо заявява, че има план, с който ще събере значителна сума за короната, но се колебае дали да го разкрие (всъщност няма нищо предвид). На другия ден той присъства на заседание, когато друг италианец, гост в Париж, разяснява плана си за създаването на държавна лотария. Казанова дръзко заявява, че това е и неговата идея, и решава да се съюзи със съотечественика си Джан Калзабиджи.
Лотарията е популярна в Италия след въвеждането й във Флоренция през 1530 г. Облагите от нея са познати и другаде в Европа (през 1566 г. кралица Елизабет I организира лотария, за да плати за ремонта на едно пристанище; Джеймс I прави същото, за да финансира заселването на Вирджиния в Новия свят). Лотариите са средство за лесно събиране на големи суми, макар че в същото време дават възможност за злоупотреби от страна на организаторите. Френският ковчежник с готовност одобрява плана, предложен от двамата италианци, и дава разрешение за организиране на лотария с администратор Калзабиджи и директор Казанова. Процедурата е следната: от деветдесет числа трябва да бъдат изтеглени пет. Участниците могат да си купят един, два или три билета. При един печеливш билет участникът получава сума 15 пъти по-висока от стойността на билета; при два — 270 пъти по-висока, а при три — 5200 пъти. За тази работа Казанова получава осем хиляди франка (около 22 400 английски лири). Той продава и пет-шест лотарийни помещения и спечелва общо десет хиляди франка (почти 30 000 лири).
С обичайната комбинация от чар, късмет и компетентност той продължава да преуспява финансово. Дьо Берни го поканва в Дюнкерк, за да му поръча да изготви доклад за състоянието на френския флот там, включително и на няколко шведски плавателни съда, готови да нападнат Англия — враг на Франция от времето на Седемгодишната война (1756 — 1763). Мисията е строго секретна, но не особено трудна. Казанова признава, че всеки млад офицер би могъл да се справи с работата, за която получава сума, равняваща се на 42 800 английски лири. Задачата му харесва и той я изпълнява добре. Джакомо се сприятелява с офицери от армията и флота, които спечелва с разкази за пътешествията и авантюрите си, и е поканен на вечеря на почти всеки кораб в пристанището. Той разговаря с моряците, прави си записки и предава на Дьо Берни обширен доклад. „Нито жени, нито някакво друго удоволствие не ме отклони от course ми по време на това пътуване“ — пише Казанова109, макар че сред записките, очевидно предназначени за „Спомени“, бележката „Pederastie avec X. a Dunkerk“ предполага, че е имало поне едно развлечение.