Джакомо отново се връща в Париж и както обикновено, омайва жените там — съпруги и любовници на други мъже, с които се чувства в безопасност. Тези връзки са мимолетни и представляват само приятни начини за запълване на времето. Казанова обаче среща една жена, която се оказва изключително важна за него и това е Жана дьо Ларушфуко дьо Ласкари, маркиза Д’Урфе.
Той се запознава с маркизата, която е двайсет години по-възрастна от него, чрез племенника й, чийто болен крак успява да „излекува“ с магии. По време на първата им среща става ясно, че двамата имат общи интереси — химия, магьосничество, окултизъм и медицина (тя е поклонничка на Парацелс).110 Маркизата му показва колекцията си от окултни ръкописи, много от които са запазени в парижки и виенски библиотеки, както и частна лаборатория, където от петнайсет години постоянно гори огън. Тя му казва, че след още пет години огънят ще преобрази веществото, къкрещо над него, в прах, който ще може да превръща основните химични елементи в злато. Мадам Д’Урфе се занимава изключително сериозно с ученията си и е приятно изненадана от отзивчивостта на Казанова.
Тя побързва да го представи на всичките си приятели и той е неизменен гост на трапезата й. Насаме маркизата му признава, че голямата й амбиция е да общува с духове и да получи философския камък — общопризнатото средство за превръщане на основни метали в злато. В желанието й няма нищо странно. В своя дописка за Виена през 1779 г. един журналист отбелязва, че в града има три хиляди души, които търсят философския камък.111 Според маркизата обаче проблемът е там, че могат да го притежават само мъже. Но решение има. Тя моли Казанова да й помогне да прехвърли душата си в тялото на момче, родено от обикновен мъж и божествена жена, което ще знае голямата тайна. Джакомо не възразява, макар че в момента недоумява как може да стане това, защото за да се пренесе душата й, ще трябва да я убие. Но… „подкрепяйки налудничавите идеи на дамата, аз нямах чувството, че я лъжа — пише той, — защото това вече беше сторено и не можех да я извадя от заблуждението. Ако откровено й бях казал, че идеите й са нелепи, тя нямаше да ми повярва, затова реших да се нося по течението.“112 И това се оказва много доходоносно. През следващите десет години маркизата му дава почти един милион франка113 (близо три милиона английски лири по курса през 2001). Освен това Казанова вероятно й става любовник, макар да не го признава, може би защото изповедта би го представила като жиголо.
Славата на Казанова като финансист нараства от успеха на лотарията. В разговор с банкер той изразява идеята си да отиде в Амстердам, за да продава френски облигации, а после да купува ценни книжа от други страни с по-добър кредит от Франция и да преговаря продажбата им срещу пари в брой. Финансите на Франция са в лошо състояние, отчасти заради прекомерните разходи на двореца на Луи XV и заради огромните загуби по време на Седемгодишната война. Главният ковчежник одобрява идеята и на 14 октомври 1758 г. Казанова заминава за Холандия, където извършва сложни финансови операции за двайсет милиона франка (57 милиона английски лири). Той се завръща триумфално и със значителна лична печалба — сума, възлизаща на 19 300 лири от официалните сделки и на 35 700, получени от мадам Д’Урфе, на която свършва някаква работа в Хага.
Междувременно Джакомо преживява поредната любовна авантюра, която обаче му носи по-скоро облаги, отколкото еротично удоволствие. В Амстердам Казанова се запознава с Естер, дъщерята или може би племенницата (роднинската връзка не е ясна) на Томас Хоп, влиятелен и богат търговец и член на масонска ложа.114 Естер е смаяна от кабалистичните пирамиди, които Джакомо й демонстрира (той използва това като прелюдия към прелъстяването) и уведомява баща си за странните му способности да предсказва бъдещето. Хоп незабавно моли Казанова да му даде съвет за състоянието на някакъв холандски плавателен съд, който закъснява с два месеца и чийто собственик иска да го продаде на ниска цена. Казанова построява пирамида и заявява, че корабът е в пълна безопасност и е на път към пристанището. Новината е чудесна. Хоп решава да купи плавателния съд и да реализира голяма печалба. Джакомо се опитва да го разубеди (какво ще стане с него, ако Хоп загуби?), но търговецът е непреклонен. За щастие корабът пристига невредим. Хоп предоставя на съветника си десет процента от печалбата (равняваща се на 320 805 английски лири) под формата на менителница и правото да изтегли два пъти повече. Естер също му дава немалка сума като „прощален подарък“.115
110
Филип Бомбаст Парацелс (1493 — 1541), швейцарски алхимик и медик, откривател на окултната медицина. — Бел.а.
115
Приходите му, включително баснословната сума, равняваща се на 641 610 английски лири, от Д. О., изглеждат невероятни, но може и да са толкова; в кратко изложение на живота си, написано за приятел през ноември 1797 г. той твърди, че е милионер. — Бел.а.