На 2 април 1734 г. абат Гримани и синьора Фарузи придружават момчето по време на осемчасово пътуване по канала Брента. Ако разказът му за пътуването е достоверен, става ясно, че още в ранна възраст Джакомо проявява различен поглед към света. Той дреме на дъното на лодката, но се събужда и виждайки минаващите край него дървета, решава, че те се движат. Когато му обясняват, че всъщност се движи лодката, той отговаря, че така му се е сторило. После заявява, че не слънцето се движи на небето, а по-скоро се движи земята. Баба му е възмутена от тази безбожна мисъл, но Гримани е направо смаян.
Джакомо е настанен в пансион в Падуа с три други момчета на неговата възраст. Баба му плаща на хазяина шест цехини3 — около 196 английски лири по курса през 2001 г. — за храна и дрехи за шест месеца, докато се лекува и учи в училището на Антонио Мария Гоци, млад абат и доктор по канонично и гражданско право. Деветгодишното момче се чувства изоставено и никога не забравя мъката си. В спомените си той пише, че семейството му се е „отървало“ от него.
Всъщност Джакомо няма причини да бъде благодарен. Първия ден, след като баба му с обич се сбогува с него, мърлява и развлечена жена го завежда на тавана, където ще живее с три други момчета и прислужницата — немарливо селско девойче. В стаята гъмжи от плъхове и въшки. На долния етаж, където децата се хранят, има само една глинена кана с вода, в която са варени чепки от грозде. Сребърната лъжица и вилица на Джакомо изчезват и той яде с ръце сушената риба и ябълката, които му се полагат. Когато поисква чиста риза, му отговарят, че може да сменя дрехите си само веднъж седмично, в неделя.
Учителят му Гоци е добър човек, на двайсет и шест години, който живее с родителите си (баща му е обущар като починалия дядо на Джакомо). Тринайсетгодишната му сестра е известна като Бетина. Смята се, че той е потискал хомосексуалните си наклонности4, но предположенията, изглежда, се основават единствено на факта, че Гоци остава ерген, обича музиката (научава ученика си да свири на цигулка) и мрази жените — с изключение на майка си, която обожава. В мемоарите си Казанова не намеква за нищо непочтено, дори изтъква „безукорните“ навици на свещеника. Учителят несъмнено е симпатичен. Изтощението на Джакомо го озадачава и отначало той смята обяснението му, че не може да спи заради въшките и плъховете в леглото си, за оправдание. Когато обаче вижда ухапванията от въшки по тялото на ученика си, се убеждава, че той не го лъже, но не е в състояние да направи каквото и да било. С парите, които е платил, Джакомо може да очаква да живее само в такива условия.
Въпреки всичко здравословното му състояние значително се подобрява — заради чистия въздух в Падуа и защото измисля начини да краде храна, която скоро укрепва организма му (за няколко дни момчето поглъща петдесет пушени херинги, които намира в кухнята на пансиона, и редовно яде сурови, току-що снесени яйца от кокошките на двора). Той обича работата в училище и е добър ученик. Очевидно интелигентният му преподавател разбужда неговата любознателност и пъргав ум. Джакомо е любимец на доктор Гоци, който му обръща специално внимание и го насърчава. Вероятно момчето спечелва благосклонността на учителя си с прословутия си чар, но едва ли е било само това. Гоци вижда и природната интелигентност на своя ученик. Скоро Джакомо започва да проверява работата на другите момчета (и да взима от тях храна, защото им помага в уроците). След известно време, с помощта на Гоци, той пише писма на Гримани и на баба си и разказва за условията, при които живее. Абатът му отговаря да не бъде толкова неблагодарен, но госпожа Фарузи незабавно пристига в Падуа, взима го от пансиона коптор, урежда да обръснат главата му, за да се отърве от въшките, и го изпраща да живее при доктор Гоци (който му дава неподходяща руса перука, за да скрие голата си глава).
Шест месеца по-късно Джакомо е единственият ученик в училището. Другите напускат, защото Гоци посвещава времето си само на него. Той е идеалният ученик — схватлив, с неутолим стремеж към знания и вече обсъжда с учителя си въпроси на астрономията, философията и дори на религията. (Как е възможно Бог да е създал вселената от нищо. Това е нелепо!) Ранният интерес на Джакомо към теологията е съпроводен от също толкова преждевременен интерес към секса. В библиотеката на Гоци има една забранена книга — Satyra sotadica de Arcanus Amoris et Venus от Никола Шорие, прочуто еротично произведение, което Казанова прочита и заявява, че му е харесало, макар и на толкова ранна възраст. Добрият доктор очевидно не прави нищо, за да попречи на друг член на семейството да разшири познанията си в тази област. Вероятно той не забелязва последиците, когато казва на сестра си Бетина да се грижи за момчето, да пере дрехите му и да се старае винаги да е чист и спретнат. Джакомо е възхитен от вниманието на „най-хубавото момиче“ в Падуа, както пише на майка си. Тя се радва, че някой, когото синът й харесва, се грижи за него, и изпраща на Бетина коприна и ръкавици. Момичето удвоява старанието си и ходи при момчето да реши косите му, преди да е станало от леглото. Скоро грижите й стават по-интимни.
3
Венецианската цехина се равнява на 32,72 лири по съвременния курс. Вж. Бележки за използваните парични единици. — Бел.а.