Жената се оказва Мария фон Гроте, съпруга на бургмайстера на Кьолн, Франц фон Гроте. Мими, както се представя, поканва Джакомо на бала, който любовникът й дава на следващата вечер (фон Кетлер също учтиво настоява Казанова да присъства). Възможността е обещаваща. Съперникът му е много по-възрастен от него (всъщност само седем години) и е грозен, без „умствени качества, които да му дават претенции да вдъхновява любов“.123 На бала Казанова обещава да остане в Кьолн, ако разговаря насаме с Мими. Тя го запознава набързо със съпруга си (когото той описва като „любезен“) и през нощта го скрива в една църква с тайна врата, водеща към спалнята й. Двамата прекарват няколко часа в студената и тясна изповедалня, но си заслужава, макар че трябва да внимават, за да не събудят бургмайстера (който спи) в съседната стая.
Междувременно Джакомо се издига в кьолнското общество. Мадам Д’Урфе го представя на фелдмаршал граф дьо Торси, комисар на френските сили в града, който има покана за всяка вечеря и бал. Новината за присъствието на Казанова бързо се разпространява. Курфюрстът на Бон, Клеменс Август фон Вителсбах, е прочел за бягството му от „Оловните стени“ и иска да чуе историята лично от него, както и да го разпита за Венеция, смятана тогава за най-модния град в Европа. Той поканва Казанова да присъства на бал с маски124 на карнавала преди Великите пости. Мими го убеждава да даде обяд в двореца на курфюрста в Брюл, между Кьолн и Бон, за някои от най-видните й приятелки. Желанието й е удовлетворено. Гостенките са двайсет и четири (сред тях има шест, които не са поканени, но не са изгонени), а обядът струва двеста дуката125 — на трапезата има позлатени, сребърни прибори, порцеланови чинии, 24 основни ястия, 24 блюда с английски стриди, 20 бутилки шампанско, огромна купа с рагу от трюфели и ликьор.
В Кьолн Кетлер дава вечеря и бал в последния ден на карнавала. Казанова не е поканен. Фон Кетлер явно знае какво става между него и Мими. Тя настоява Джакомо да присъства, независимо, че не е поканен. След известно колебание той се съгласява да отиде. Посрещайки гостите, графът го поглежда студено и отбелязва: „Сър, не съм ви канил.“ „Така е, генерале — отговаря Казанова. — Но бях сигурен, че това може да е само пропуск и затова дойдох да изкажа почитанията си на Ваше превъзходителство.“ Фон Кетлер се муси известно време, но с присъщото си хладнокръвие и очарователни обноски Джакомо му прави комплимент за проявената в битките храброст и демонстрира познания за къщата му и нейната история. Очарован за пореден път, Кетлер му подарява бутилка хубаво вино и вечерта завършва приятелски.126
Казанова напуска Кьолн в средата на март, минава през Бон, за да изкаже почитанията си на курфюрста, и среща актрисата Изобел Тоскани, с която се е запознал в Париж, и е подарил кокер шпаньол на дъщеря й. Девойката е учила балет при великия Гаетано Вестрис. Тя още е девствена и предстои да бъде заведена в Щутгарт като подарък за херцог Вюртемберг с надеждата, че ще измести настоящата му любовница. Джакомо е любопитен да разбере дали момичето наистина е целомъдрено. Изобел няма нищо против да му го позволи. Тримата си лягат заедно и той се люби с майката, въодушевен от хубостта на дъщерята. (Казанова обяснява, че Изобел вече не е толкова красива и без допълнителен стимул не би могъл да се справи подобаващо.)
Джакомо решава да отиде с тях в Щутгарт в края на март, вероятно привлечен от репутацията на херцога, Шарл Южин, който председателства съда по безнравствеността, но в същото време управлява град, в който има подчертан интерес към изкуствата и особено към театъра. Жан Жорж Новер, великият хореограф, и Николо Жомели, именитият оперен композитор, работят под покровителството на херцога. Там Казанова намира неколцина стари приятели, сред които Луиджи Джузепе Балети, двайсетгодишният син на семейството. Луиджи работи в театъра и се държи приятелски с Джакомо, въпреки някогашния проблем със сестра му. Казанова познава и любовницата на херцога, Урсула Мария дел Агата, примабалерината в театъра. Последния път, когато я вижда, тя е едно от двете момичета, които сенаторът Малипиеро забавлява и прелъстява във Венеция. Съпругът й с удоволствие я отстъпва на херцога. Когато му омръзва, Урсула се заема с приятно начинание, уреждайки частни прослушвания на момичета за балета.
126
Но генералът продължава да се съмнява. През март в Париж той случайно среща френския представител в Бон, някой си мосю дьо Бюсе, който е в отпуск. Кетлер злослови по адрес на Казанова и Дьо Бюсе пише на херцог Шоаси, министъра на външните работи, обвинявайки Казанова, че е шпионин. За щастие Дьо Шоаси не му обръща внимание. — Бел.а.