Джакомо има и други познати — например балерината Ана Бинети, която среща в Падуа през 1747 г. Тя е все още привлекателна и изглежда добре за възрастта си и е любовница на австрийския посланик. (Ана явно е неподвластна на времето и последният й любовник умира, когато тя е на шейсет и осем години). Друг приятел от миналото е Андреас Курц, бивш колега цигулар в театъра във Венеция. Казанова харесва дъщеря му Катерина, която по-късно става известна балерина. Андреас казва, че е твърдо решен да я държи далеч от херцога, но въпреки това впоследствие тя му ражда две деца.
Хазартът слага край на пребиваването на Казанова в Щутгарт. Подтикнат от трима офицери да играе на карти в един бордей, Джакомо е упоен, излъган с четири хиляди луи и пренесен в безсъзнание в стаята си. Когато се свестява, той установява, че са му откраднали часовниците и златната кутия за емфие. Офицерите си искат парите, но Казанова се оплаква от случилото се и отказва да плати. Той не може да се обърне за помощ към херцога и остава затворен в стаята си. Адвокатът, с когото се съветва, му казва, че понеже е известен като професионален комарджия, никой няма да повярва на разказа му. Ако не плати, Казанова ще бъде арестуван и принуден да стане обикновен войник във войската на херцога.
Джакомо повиква кредиторите си. Обяснява, че е готов да се предаде, но му трябва малко време, за да събере пари. Междувременно той поканва на вечеря Ана, Балети и Изобел Тоскани и съставя план. През следващите няколко дни жените тайно изнасят от стаята му повечето вещи и дрехи, криейки ги под фустите си. После, на 2 април вечерта, когато е рожденият му ден, Казанова слага на възглавницата си перука с нощно боне, за да заблуди пазача, в случай че надникне в стаята му, измъква се незабелязано от гостоприемницата и отива в къщата на австрийския посланик, която се намира в укреплението на града. Ана му отваря и го завежда в стая, където чака съпругата на Балети. Балетистът е долу, затънал до коленете в кал, готов да поеме Джакомо, след като двете жени го спуснат с въже. Накрая го завеждат в чакаща карета и той потегля за Цюрих.
В спомените си Джакомо пише, че като на сън се е добрал до бенедиктинското абатство в Айнзиделн. Той знае, че там е единствената църква, осветена от Исус Христос, и вижда отпечатъците от пръстите му върху мрамора. Игуменът Себастиан Имфелд, известен като абат Николай II, го поканва на вечеря. След като похапва бекасини и пъстърва и пийва хубаво вино, Казанова решава да стане монах. Игуменът го съветва да изчака поне две седмици, преди да предприеме каквато и да е било необратима стъпка. Макар и без желание, Джакомо се връща в Цюрих. Богатата библиотека и тихата, спокойна атмосфера в Айнзиделн са изключително привлекателни.
В Цюрих Казанова доста скучае. Но една сутрин поглежда от прозореца на стаята си в „Шпагата“ (известна гостоприемница, където са отсядали Моцарт и Гьоте) и вижда красива брюнетка в пътнически дрехи, която слиза от карета. Той се надвесва рисковано, за да я види по-добре; тя вдига глава и улавя погледа му. Изведнъж монашеският живот му се струва не толкова привлекателен.
Сервитьорът му казва, че жената (която е с три приятелки) е от Золотурн, но не знае нищо повече за нея. Джакомо му дава бакшиш, взима зелената му престилка, завързва косите си на опашка (както ги носят сервитьорите), грабва нож и се приготвя да сервира на дамите. Докато прислужва на красивата брюнетка, от ръкава му се подават дантелените му маншети. Тя забелязва качеството им, вглежда се в него и сякаш го познава, но не казва нищо. След вечерята му позволява да развърже и събуе обувките й, макар че се противи, когато Казанова се опитва да изхлузи чорапите й.
Джакомо е запленен. Той научава от кочияша, че името на дамата е Мари Ан Луиз Рол фон Еменхолц.127 Тя е двайсет и двегодишна и омъжена за барон Урс Виктор Йозеф Рол фон Еменхолц, двайсет и седем години по-възрастен от нея. Рано сутринта Казанова я наблюдава как се качва в каретата си. Тя пита кочияша дали вали, маха шапката си и поглежда нагоре. Казанова сваля нощното си боне. Мари Ан се усмихва.
Джакомо отива в абатството, за да каже на игумена, че идеята за живот, посветен на религията, вече не го привлича, след което да прекара известно време в един бордей. (Той е разочарован, тъй като жените там говорят само неясен швейцарски диалект, който не разбира, защото „без думи, удоволствието от любовта намалява най-малко с две трети“.128) Казанова заминава за Золотурн и посещава маркиз Дьо Шавини, френският посланик, на когото представя препоръчително писмо от херцог дьо Шоаси, който го приема радушно. На вечерно увеселение, две жени, на които е сервирал в Цюрих, го познават и уверяват посланика, че е поканил преоблечен прислужник в кръчма. Джакомо е принуден да признае измамата. Шавини е очарован. Историята скоро се разпространява из града. Дамите и барон Рол искрено се забавляват. Не е необходимо да споменаваме, че Казанова не си губи времето да разговаря насаме с Мари. За съжаление тя не се поддава на ухажванията му, макар да изглежда отстъпчива.