Докато я чака да промени отношението си, Джакомо участва в любителски театрални постановки. Играе в Le Cafe ou l’Ecossaise от Волтер ролята на Мъри, който е влюбен в Линдане, представена от Мари, а Шавини се появява като баща й. Казанова няма опит в актьорското изкуство и иска съвет от член на трупата — мадам Ф., куца вдовица на възраст между трийсет и четирийсет години, със зъл нрав и жълтеникава кожа. Тя е доста глупава и опитите й да бъде остроумна бързо досаждат на Джакомо. Скучните жени (с изключение на красивите) лесно го отегчават.
Плановете му за Мари бележат известен напредък. Най-после тя му позволява да я целуне. Той решава, че изгледите са добри, за да удължи престоя си, и наема голям замък в Ринберг, близо до града, двама слуги и икономка, която му препоръчва майордомът на посланика — красива, млада вдовица на двайсетина години. Тя става прислужница на известната британска интелектуалка Елизабет Монтагю и се омъжва за лакея й, възрастният Дюбоа.129 Три години, след като отива в Англия, овдовява и се връща в Швейцария. Пряко волята си, тя се оказва единствената прислужница жена в къщата на развратен млад мъж, но е целомъдрена и твърдо решена да се брани — настоява да не присъства, когато господарят й се къпе, и негодува, когато един от лакеите се опитва да я целуне. Като допълнителна предпазна мярка взима дъщерята на пазача да спи при нея.
Казанова не може дори да я целуне. Тя приема целувка по бузата, но предпочита само да разговаря с него. За негова изненада камериерката се оказва не само красива, но и интелигентна — интересува се от философия и е последователка на английския мислител Джон Лок. Но главната цел на Джакомо е да прелъсти Мари, която вече му дава знаци, че съпротивата й не е непреодолима. Той я поканва заедно със съпруга й да прекарат няколко дни в замъка и за щастие баронът приема. Точно преди да пристигнат, неочаквано се появява мадам Ф. с намерението да отседне при Казанова за няколко седмици и се настанява в две стаи на партера. Джакомо няма желание да я забавлява, но тъй като тя има влияние над барон Рол и би могла да попречи на авантюрата му с Мари, решава, че е по-добре да й угоди.
Мари и съпругът й също са настанени в стаи на партера. Двете им легла се намират в ниша, преградена с междинна врата. Вратата на едно от антретата води към градината и ключът, естествено, е в Казанова. Дьо Шавини вечеря със семейство Рол и настоява мадам Дюбоа да седне до него, тъй като знае, че е остроумна жена с добро име. Тя забавлява гостите с истории за госпожа Монтагю и е толкова мила, че Мари недоумява защо Джакомо още не я е прелъстил. Той от своя страна я моли да му позволи да я посети през нощта. Мари отговаря, че в момента баронът я обгражда с внимание, но ако първо се люби с него, той, както обикновено, ще заспи дълбоко, след като напусне леглото й. Затова ще бъде безопасно Казанова да дойде след полунощ.
В един и пет Джакомо се промъква в мрака към апартамента на семейство Рол, натиска дръжката на вратата и усеща върху дланта си топла ръка. Двамата веднага се хвърлят на канапето. Той е очарован от предвидливостта й да го посрещне в антрето, защото иначе може да събудят съпруга й, ако легнат в леглото й. Няколко часа те прекарват изключително приятно. „Страстта й — пише Казанова, — надминаваше моята“130, макар че тя внимава да не вдига много шум. Преди зазоряване той я оставя напълно задоволена.
Докато Казанова закусва с Рол, влиза мадам Ф. и съобщава, че си тръгва. По-късно Джакомо се среща с Мари в градината. Тя го пита къде е бил. Чакала го е до четири сутринта. Казанова се подпира на едно дърво, за да не припадне от ужас. Страстната му партньорка явно е била мадам Ф. Най-много го притеснява фактът, че се е забавлявал. Колкото и да му е досадно, той признава истината на Мари. Джакомо иска да намери мадам Ф. и да я убие. Мари смята, че това не е доброто решение и че сигурно има по-подходящ начин да си отмъстят. И наистина е така. Мадам Ф. допуска грешка, като изпраща на Казанова възторжено писмо, в което между другото го предупреждава да внимава, тъй като може да го е дарила с нещо неприятно. Мадам Дюбоа си позволява волността да прочете писмото и предлага план за отмъщение. Тя случайно знае, че младият лакей Ледук е болен от гонорея. По нейно предложение Казанова пише на мадам Ф. и я уверява, че не е напускал стаята си цяла нощ. След дълги разпити са разкрили, че не друг, а лакеят му е бил мъжът, с когото се е забавлявала в замъка. После изпраща Ледук в дома й, за да я обвини, че го е заразила с шарка. Ужасена, тя се извинява на човека и го отпраща с щедър подарък и писмо за Джакомо, в което го умолява да мълчи.