Казанова остава при Халер три дни, доволен от разговорите, които водят за химията и поезията. После заминава за Лозана, където двамата с мадам Дюбоа дълго обсъждат бъдещето си. Накрая тя му казва да изпрати писмо на Лебел, в което да му съобщи, че или трябва да дойде, за да я вземе за съпруга, или да я забрави. Джакомо пише на майордома, че мадам Дюбоа е съгласна да се омъжи за него. Лебел пристига след четири дни. Тя дава на Казанова венчалния си пръстен от първия брак, за да го пази. Уверява го, че ще се омъжи веднага за Лебел, който обаче се е съгласил да не консумират брака си поне два месеца, за да бъде тя сигурна, че детето, което носи в утробата си, е от Джакомо. Обещава да му съобщи. Раздялата е тъжна. Казанова отпътува за Женева, където наема стаи в една гостилница. Когато се приближава до прозореца, вижда издраскани с диамант думите „Tu oublieras aussi Henriette“.136 Той вече е бил там.
На другия ден — през юли 1760 г. — Казанова посещава великия Волтер. Всеки образован човек, минал през Женева, трябва да се срещне с него. В средата на 60-те години на XVIII век френският философ е най-бележитият сред европейските интелектуалци. Той е автор на театрални пиеси, стихове, есета и е отдаден на кореспонденцията си. Най-незабравимите му герои са Кандид и учителят му доктор Панглос, (за чийто прототип използва своя съгражданин философа Лайбниц, и който смята, че всичко е за добро във възможно най-добрия от всички светове).
Джеймс Бозуел описва философа колоритно. Той е облечен със „сиво-син, красив плътен халат и носи перука с три възела“. Седи с изправен гръб и „се усмихва превзето, докато говори“.137 Бозуел смята Волтер за малко смешен — с „неестествен, странен стил, който не може да бъде надминат и от най-комичните герои в театъра“138.
Казанова не изпитва голямо уважение към учения. Дьо Муралт доверява на Халер за намерението на Казанова да каже на Волтер колко много грешки има в книгите му139, и че не споделя желанието му „да видя последния крал удушен с червата на последния свещеник“. Но щом застава пред по-възрастния мъж, смелостта му се изпарява. Джакомо спечелва благоразположението на Волтер, като заявява, че от двайсет години се смята за негов ученик. Философът отговаря, че след още двайсет години ще очаква с нетърпение да получи значително възнаграждение.
Волтер очевидно смята госта си за интересен, защото четири дни поред го кани на обяд във вилата си Les Delices. Те разговарят предимно за италианската литература и Джакомо стига дори дотам, че укорява домакина си за критиките, които отправя към Ариосто в книга, която е написал преди петнайсет години. Философът признава, че това се дължи на факта, че недостатъчно разбира италиански. Дори го уведомява, че вече предпочита Ариосто пред Тасо и цитира произведенията му. Казанова също декламира любими откъси от Ариосто. Той заявява, че се е посветил предимно на поезията и е написал две хиляди сонета.
На другия ден двамата обсъждат Омир, Данте и Петрарка. Казанова тактично се въздържа да отправя критики към Волтер, който отрича произведенията на последните двама. Джакомо е смаян, когато философът го завежда в спалнята си и му показва кореспонденцията си от пет хиляди писма от цяла Европа. Волтер твърди, че не само е отговорил на всяко едно, дори пази копия на собствените си писма.
Отношенията им все пак остават хладни. Суетността не им позволява искрено да се възхитят един на друг. Иронията и саркастичният хумор на философа са в разрез с прекалено сериозното отношение на Джакомо към италианската литература. Положението още повече се влошава, когато Казанова изпраща на французина копие на стихотворение, на което се възхищава140. Волтер язвително му отговаря, че в продължение на няколко часа е бил принуден да чете глупости.
По-късно Казанова съжалява, че не е прозрял добрите страни на Волтер и си е позволил да бъде прекалено осъдителен. Но тогава, както и десет години по-късно, той критикува философа.
Сред гостите (присъстват още двама англичани и Волтер не учудва италианеца, като казва, че предпочита да се е родил англичанин) Казанова се запознава с Мишел Люлин дьо Шатовьо, шейсет и шест годишен синдик от Женева. Той отива при Джакомо късно вечерта по време на първото му посещение в Les Delices и двамата прекарват приятно, споделяйки пикантните си преживелици. Дьо Шатовьо кани Казанова на бал на следващата вечер, а след това двамата отиват в една къща, където се срещат с три момичета141, с които вечерят. Горещо е и се налага да се разсъблекат. Дьо Шатовьо е отгледал девойките и се смята за техен настойник, но това не му пречи да позволи на Джакомо да ги „задоволи“. Предупреждава го обаче, че ако забременеят, шансовете им за брак ще се провалят. Когато на другия ден Казанова отново е поканен да посети момичетата, той занася няколко златни монети на местен златар, накарва го да ги претопи и да направи три златни топчета от по две унции. Впоследствие уверява девойките, че ако поставят златните топчета на съответното място, ще могат да се предпазят от забременяване поради взаимодействието на златото с телесните им секрети. Макар че топчетата изпадат по време на развихрилите се страсти, момичетата са доволни, понеже ги предпочитат пред грубите английски презервативи, които синдикът обикновено използва. И не забременяват.
140
Стихотворението е „Macharonea“ от Мерлин Кокай, за пръв път публикувано във Венеция през 1571 г. — Бел.а.
141
Трите момичета са идентифицирани като Пернет Елизабет де Ферне (31 год.), сестра й Мари (29) и братовчедка им Жана Кристина (26). — Бел.а.