От Женева Казанова потегля към Рим и Неапол, но, както обикновено, си позволява да отвлекат вниманието му още на първата спирка — Екс-ан-Савой, сега Екс-ле-Бен. Отначало градът му се струва грозен и скучен, но когато се вглежда в модно облечените мъже и жени, дошли на минералните бани там, Джакомо решава, че ще има възможности за развлечения. Едно от забавленията е играта на карти. Казанова се впуска в играта и разорява „банката“. После, докато се връща в мрака към гостоприемницата, вижда две монахини, застанали до градския фонтан. Джакомо е готов да се закълне, че едната е М. М., и тръгва след нея. Тя изчезва в една селска къща, а после, забелязала вниманието му, изпраща послание с молба да поговорят. Казанова се съгласява и на лунната светлина се изкачва по стълба до прозореца й.
Това, разбира се, не е М. М., а някаква французойка. Тя му разказва, че е била принудена да стане монахиня, защото е била прелъстена от млад мъж и е забременяла, а сега се преструва, че страда от болест, която само водите на Екс могат да излекуват. За нещастие трябва да се върне в манастира при злонравната игуменка. Придружава я друга монахиня, твърдо решена да я предпази от някоя злополука по пътя. Както обикновено, Казанова се влюбва в нея. Явно Бог е решил така, сътворявайки я по подобие на М. М. и му е помогнал да спечели на карти много пари, с които да се погрижи за младата жена.
Джакомо се снабдява с опиум и успява да упои възрастната монахиня с надеждата, че момичето ще роди, докато тя е в безсъзнание. И наистина става така. Селянката, в чиято къща се случва това, акушира. За нещастие обаче дозата опиум се оказва твърде голяма и монахинята умира. Ленив свещеник удостоверява смъртта й като причинена от внезапен сърдечен удар и набързо я погребват.
Казанова прави всичко възможно да се грижат добре за протежето му. След като тя се възстановява след раждането, той й обяснява как е пленила сърцето му заради приликата си с венецианската монахиня М. М. Джакомо й показва портрета й, на който е гола, и двамата обсъждат приликите. Младата монахиня с готовност се съблича, за да улесни сравняването. И неизбежното се случва. Тъй като скоро е родила, Казанова използва презерватив. („Малка обвивка от много фина прозрачна кожа, дълга осем инча и затворена в единия край, а в другия — с тънка, розова панделка“).142 Те прекарват часове наред в леглото. Джакомо искрено й предлага да отидат в Рим и да се оженят. За щастие и на двамата тя отказва, но му подарява портрет, на който е изобразена гола, в същата поза като М. М., и заминава за манастира си в Шамбри.
Не особено натъжен, Казанова отива в Гренобъл, където упорито преследва Ана Роман-Купие, осемнайсетгодишната дъщеря на чиновник, една от малкото жени, успели да отблъснат опитите му за сближаване. Тя е съгласна да се омъжи за него, но дотогава няма да спи с него. Ана смята, че той е привлекателен и интересен мъж и след като разговарят за астрология, го пита дали може да й направи хороскоп. Казанова не е в състояние да го стори, но с помощта на учебник по астрология и ефемерида143 успява да начертае рождената й карта. Той решава да й предскаже, че ще отиде в Париж и ще стане любовница на краля, и добавя, че трябва да замине веднага (надявайки се да го помоли да я придружи, за да я прелъсти по време на пътуването). Казанова придава пикантност на предсказанието си, като „вижда“ на картата няколко събития в досегашния й живот, които всъщност е чул от разговори с леля й, мадам Морин. Морин твърди, че звездите никога не лъжат, и след два дни заминава заедно с племенницата си. След година Ана наистина става любовница на Луи XV, получава титлата баронеса Мели-Колон и през 1772 г. се омъжва за маркиз Дьо Каванак.