Казанова тръгва с лодка по Изер към Авиньон. През последната нощ, която прекарва в Гренобъл, той прелъстява три сестри и накрая ги убеждава да легнат при него за сбогом в продължение на „три-четири изключително оживени часа“.144 Главната причина да отиде в Авиньон е, че там е живял Петрарка, поета, на когото се възхищава най-много. Долчи, млад капитан от швейцарската гвардия, го завежда на гробницата на Петрарка. Казанова стои сред развалините на къщата му и плаче.
В местния театър Джакомо се запознава с актрисата Маргарита Астроди, сестрата на много по-красива и талантлива жена, която осем години по-рано той среща в Париж. Маргарита е придружавана от гърбава прислужница на име Лепи и макар и неохотно, Джакомо се оставя да бъде убеден да легне и с двете. После се чувства неловко. За пореден път силата на сексуалния му нагон го е изкушила да стори нещо, за която по-късно съжалява.
През същите няколко дни Казанова проявява съвършено различно отношение. Слугата му Ледук му казва, че една семейна двойка, отседнала в съседната стая, е заплашена от изгонване и конфискуване на имуществото заради неплатени сметки. Ледук твърди, че жената е изключително красива и че той е готов да уреди сметките им. Казанова повиква собственика, научава, че семейството дължи петдесет франка (около 148 английски лири) и незабавно плаща дължимото, при условие че самоличността му ще остане анонимна. Собственикът на гостоприемницата обаче го разпознава.
Фамилията на семейството е Стюард, макар че като стар мошеник, мъжът е известен с няколко имена — включително барон Стюарт дьо Фрисо и барон Нисен. Съпругата му Мари е дъщеря на адвокат от Екс-ла-Шапел, избягала от дома си, за да участва в авантюрите му. Тя наистина е изключително красива — с кестеняви коси и хубава фигура и вероятно леснодостъпна, стига господинът да прояви щедрост. Когато обаче отиват на екскурзия до къщата на Петрарка, тя е доста сдържана и необщителна. На вечеря Казанова, Долчи и Стюард изпиват осем бутилки, а тя — само две чаши вино.
Джакомо е озадачен. Ако иска парите му, Мари трябва да бъде по-дружелюбна. Долчи смята, че тя се въздържа само за да изостри желанието му. После Казанова среща богата позната, отседнала в същата гостоприемница. Той я ухажва, давайки ясно да се разбере, че е готов да я възнагради щедро за вниманието й. Тя му отказва. Вечерта Джакомо и приятелят му виждат как богат, но простоват благородник флиртува с нея, но конфузно е отпратен.
Сутринта собственикът отново заплашва да изхвърли семейство Стюард от гостоприемницата. Казанова му казва, че може да живеят там на негови разноски, колкото искат. Стюард му благодари и го моли да утеши съпругата му, която лежи, изпаднала в истерия. Джакомо се качва в спалнята и когато дамата го вижда, започва да се гърчи конвулсивно, отмята завивките, припада и лежи на дюшека гола „в съблазнителна поза, каквато самото сладострастие не може да изобрети“.145
Казанова се досеща, че всичко това е измама, внимателно я завива и отива на дълга разходка, за да охлади страстите си. Той очевидно желае жената (дори започва да мисли, че е трябвало да се възползва от нея) и решава да плати. Вечерта Джакомо предлага на Стюард двайсет и пет луи (1780 английски лири), за да му помогне да преодолее затрудненията си. „Точно толкова ни трябват“ — отговаря съпругът и завежда благодетеля в спалнята.
Там го посреща Мари. Казанова се приближава до леглото и тя казва: „Тук съм, мосю, готова да платя с тялото си за нищожните двайсет и пет луи, от които се нуждае съпругът ми. Правете каквото желаете с мен. Няма да се противя. Но запомнете, че ако се възползвате от тялото ми, за да уталожите страстта си, ще се чувствате по-унизен от мен, която се продавам толкова евтино само защото нуждата ме принуждава. Вашето падение е по-достойно за съжаление от моето. Елате. Правете каквото искате.“146 И Мари отмята завивките.
Казанова ги грабва, хвърля ги върху нея и заявява, че презира красотата й. Той не е имал представа, че трябва да плати, за да й се наслади. Дал е пари на съпруга й от състрадание и сега съжалява, че не го е превъзмогнал. Ако е порядъчна жена, Мари трябва да знае, че щом веднъж се продаде на мъж за пари, става проститутка. Тъй че не бива да го обвинява в „падение“. Случаят е доста неприятен, с изключение, разбира се, на Мари.
Джакомо напуска Авиньон и заминава за Марсилия, без да ги види отново. Той наема втори слуга — сговорчивия двайсет и шест годишен Гаетано Коста, който работи и като секретар. Младежът е толкова приветлив, че Казанова го взима въпреки странните му възгледи. Гаетано смята, че правописът е излишно нещо и стига човек да владее езика и да знае значението на думите, не е важно дали са написани неправилно, а ако не знаеш езика, няма да видиш грешките. Той обаче не се спогажда с Ледук, който ревнува, и му разбива носа заради безочливостта му. Предчувствията на Ледук (той не вярва на Коста от самото начало) в крайна сметка се оправдават. През 1761 г. Гаетано изчезва с петдесет хиляди дуката (над милион и половина английски лири) в брой и бижута и открива казино, но впоследствие загубва всичко. Разногласията между Ледук и Коста се решават след няколко дни и всички заедно потеглят към Марсилия. Казанова много харесва града. Той се наслаждава на оживлението по кейовете, на прясната риба (червеният барбун е несравним), на винарните, където опитва непознати вина от Испания и Левант и най-вече на пъстрата и разнолика тълпа от гърци, турци, африканци и англичани.