„Тя идваше при мен всеки ден да ме реши и понякога това ставаше, още преди да съм станал от леглото; казваше, че нямала време да ме чака да стана. Миеше ми лицето, врата и гърдите; даваше ми детински милувки, които считах за невинни и които ме караха да се укорявам, защото ме възбуждаха. Понеже бях три години по-млад от нея, струваше ми се, че тя нищо не си мисли, когато ме милува, и се ядосвах, че аз си мислех нещо. Когато, седнала върху леглото, ми казваше, че съм напълнял и се убеждаваше с ръцете си в това, тя ме възбуждаше много силно… Тогава се ядосвах сам на себе си, задето не се осмелявах да правя същото с нея, но същевременно се радвах, че тя не забелязва колко голямо желание имах за това.“5
Не след дълго пристига нов ученик — петнайсетгодишният Кордиани, син на фермер. Казанова го смята за груб, невеж, глупав и с лоши обноски. Кордиани обаче е запознат с въпросите на секса и Бетина започва да му обръща голямо внимание. Джакомо се държи хладно с нея и я лишава от сутрешните милувки. Тя го обвинява в ревност — непознато за него чувство. Но момичето няма намерение да позволи на първия си ученик да я отхвърли и скоро след пристигането на Кордиани занася на Казанова чифт бели чорапи, които е изплела за него, и го моли да ги пробва, за да види дали не се нуждаят от поправка. Първо обаче трябва да измие мръсните му крака, за да не изцапа чорапите. Тя го прави и той изпитва първия си оргазъм.
Силното преживяване, естествено, го смущава. В края на краищата Джакомо е само на единайсет години. Той мисли, че е „обезчестил“ Бетина и нейното любезно, гостоприемно семейство, и че сигурно трябва да се ожени за нея. Чувството му за вина нараства, когато Бетина престава да го посещава сутрин. Тя вероятно също изпитва вина. Може би това означава, че го обича? Инак не би го докоснала нарочно там? Разсъждавайки за това, Джакомо стига до извода, че колкото и невероятно да изглежда, Бетина трябва да е изпитала същото възхитително усещане като него.
Тази случка определя насоката на сексуалния живот на Казанова. От ранна възраст той осъзнава, че като бъде там и има онова, може да доставя огромно удоволствие на момичетата. Удовлетворението от любенето зависи до голяма степен от удовлетворението, което партньорките изпитват от неговото ухажване. Това вероятно е една от причините за успеха му като любовник, защото малцина мъже през XVIII век са се интересували от удоволствието на любовниците си. Както казва един познавач по въпроса, сексуалната активност по онова време се изразява в „мъжът отгоре, жената отдолу, малко игра, бърза еякулация и мъжко безразличие към женския оргазъм“.6 Казанова прави изключение. Освен това той обича да бъде прелъстяван или да си позволява да мисли, че е така. Макар да го смятат за велик прелъстител, той предпочита да се смята за жертва. Насладата от удоволствието на партньорките му е белег на нарцисизъм, но при него никога не стига до крайност (макар че се проявява другаде — например в прекалени грижи за външността и дрехите). Важна е отчасти и причината за една от най-привлекателните му черти: за разлика от съвременниците си, Казанова не се натрапва на жените.
За Джакомо има само един начин да потвърди съмненията си, че Бетина също се радва на компанията му. Той й изпраща послание, че през нощта ще остави открехната вратата на стаята си и ще я чака. Тя обещава да отиде при него, но не се появява и на зазоряване той вижда Кордиани да излиза от стаята й.
Следва поредица от драми. Бетина се страхува, че Казанова ще й измени, и се преструва на обладана от зли духове, за да избегне подозренията, че забавлява сина на фермера. Гоци урежда посещение на заклинател. Бетина казва на Джакомо, че Кордиани я е заплашил да каже на Гоци за интимностите между нея и по-младото момче. После Бетина се разболява от шарка и това слага край на всичко. След като оздравява, тя се омъжва за обущар. Макар че Казанова не я вижда години наред, през 1776 г. е извикан на смъртния й одър.
5
Спомени (в оригинал Hystoire de Ма Vie). Т. 1, с. 36, изд. Калем-90, С., 1990. Преводът на първите два тома е на д-р Андрей Андреев. — Бел.пр.
6
Цит. от Lorence Stone, The Family, Sex and Marriage in England, 1500 — 1800, p. 307. — Бел.а.