Херцогът се е оженил за красивата дъщеря на херцог Новино и е щастлив да съобщи на госта си, че има син. Казанова е малко изненадан, защото се говори, че херцогът е импотентен. Маталона признава, че освен със съпругата си половата му слабост се проявява с всички други жени, дори с любовницата му, красива и интелигентна седемнайсетгодишна девойка, която държи заради репутацията си и чиято компания му е приятна. Той обещава да я представи на Казанова. После го завежда в операта „Сан Карло“ на представлението на „Атилио Реголо“ от Йомели по случай десетия рожден ден на крал Фердинанд IV, който величествено седи в кралската ложа.
Леонилда, любовницата на херцога, също като Казанова не се интересува от музика и по време на представлението двамата непрекъснато разговарят за удоволствията на любовта. После Джакомо и Маталона отиват на вечеря в дома на друг неаполитански благородник. Казанова загубва много пари на фараон и не престава да мисли за любовницата на приятеля си. Херцогът споменава, че следващата вечер тя ще ходи на комична опера в Театро дей Фиорентини, и Джакомо веднага предлага да я придружи. Двамата отново говорят за любов. Леонилда твърди, че е студена в леглото. Маталона й е подарил китайски еротични картини, които обаче изобщо не я възбуждат, тъй че връзката им е изцяло платонична. Казанова не може да повярва, че това е възможно, и казва, че всеки мъж в нейно присъствие би я пожелал и в противен случай е по-добре да се самоубие. Тя е очарована, но остава все така сдържана. По-късно, когато херцогът я посещава и я пита дали операта й е харесала, Леонилда без колебание отговаря, че не е чула нито нота. Двамата с Казанова цяла вечер са разговаряли за любов. Маталона не е обезпокоен от безразличието й, а на сутринта завежда госта си при нея в стаята с прословутите китайски картини. Херцогът настоява да покаже на Казанова, че картините не възбуждат. Джакомо твърди, че и на него не му въздействат, и наистина е така, защото всъщност не са особено еротични. Маталона не му вярва и изказва предположение, че и гостът е импотентен. Казанова отрича, втренчва се в Леонилда и скоро реагира по начин, с който доказва точно обратното. Тези демонстрации стават пред Леонилда, която не възразява, дори когато двамата мъже стигат до оргазъм.
Казанова обаче отново е неизлечимо „влюбен“. Той уведомява Маталона, че иска да се ожени за Леонилда и ще й предложи зестра от пет хиляди дуката.154 Херцогът няма нищо против и събитията се развиват благоприятно. Потискайки страстта си, Джакомо се държи с Леонилда почтено, както се полага на младата жена, която сериозно смята за своя годеница. Той очаква с нетърпение да се запознае с майка й, на която херцогът е осигурил постоянна издръжка, когато преди седем години е решил да поеме разходите за прехраната и образованието на дъщеря й. Срещата е уредена. Казанова е поканен на вечеря в дома им, където вижда Маталона, Леонилда и майка й — Лукреция.
Джакомо и Лукреция онемяват. Той осъзнава, че Леонилда сигурно е негова дъщеря. За последен път Казанова се е любил с Лукреция в Рим — точно преди седемнайсет години. Смутен, той пита херцога дали може да разговаря насаме с майката на Леонилда, и когато двамата остават сами, тя потвърждава подозренията му. Съпругът й знаел, но въпреки това много обичал детето и настоял да бъде кръстена Леонилда Джакомина. Лукреция се успокоява, когато Казанова я уверява, че не е спал с дъщеря си.
Очевидно Леонилда трябва да знае истината. Когато тя се обръща към Джакомо като към свой баща и се заклева, че е изпитвала към него само синовни чувства, всички се просълзяват. Това помрачава края на вечерта и след като прекарва безсънна нощ, Казанова решава незабавно да напусне Неапол. Херцогът го убеждава да остане още ден-два, защото подобно внезапно заминаване ще се отрази зле на репутацията на домакина. Сега, когато истината е известна, е по-добре да се отпуснат и да се опитат да погледнат на цялата история като на горчива шега. Джакомо се съгласява и когато отново посещава Лукреция и дъщеря й, Леонилда го прегръща и го нарича „скъпи татко“, а двамата с майка й си спомнят миналото. Докато става време за вечеря, страстта към Лукреция отново завладява Казанова. Той й предлага да се оженят и цялото щастливо семейство да се установи в Рим. Джакомо пие доста, ляга да поспи и когато след няколко часа се събужда, разбира, че Маталона е завел Леонилда на опера. Двамата са сами и неизбежното се случва.