Казанова се връща в гостоприемницата и се люби с госпожица Дезармоа, която прелъстява без никакви затруднения. На сутринта отново отива в манастира и М. М. му казва, че младата й приятелка изгаря от страст след първото си преживяване с мъж. По собствено желание девойката коленичи на перваза на прозореца и му прави френска любов през решетката.
Ненаситен както винаги, вечерта Казанова отново обладава госпожица Дезармоа, след като обещава да говори с баща й за нейното бъдеще. На следващата сутрин Джакомо отива в Лион и наистина се среща с Дезармоа. Той го убеждава да подпише документ, че е съгласен дъщеря му да се омъжи, и го изпраща в Шамбри. Сетне продължава пътуването си и три дни по-късно е в Париж, за да се срещне с мадам Д’Урфе.
Осма глава
Прехвърляне на души
1761 — 1763 г.
Казанова остава в Париж за кратко заради дуел, но използва времето си там възможно най-добре. След четири години мадам Д’Урфе, която вече е на средна възраст, още очаква с нетърпение да разбере как точно душата й ще бъде прехвърлена в тялото на новородено момче. Казанова оправдава забавянето си, като обяснява, че за да успее начинанието, на церемонията трябва да присъства видният розенкройцер Кверилинт, който обаче е хвърлен в лисабонски затвор от Светата инквизиция.
Разбира се, такъв човек не съществува. Кверилинт е оприличен на Кристиан Розенкройц, предполагаемия основател на Ордена на розенкройцерите през XIV век, който днес се смята за митична личност. Твърди се, че розенкройцерите са били посветени в древното езотерично познание. Казанова използва цялата тази загадъчност, за да мами благодетелката си. Той твърди, че британският дипломат лорд Стормънт, с когото скоро предстои да се срещне по време на мисията си в Аугсбург, е свързан с Ордена на розенкройцерите и ще му окаже съдействие. За целта обаче трябват много пари и скъпи бижута, с които да подкупи лорда. Мадам Д’Урфе отговаря, че с удоволствие ще осигури всичко необходимо.
Джакомо си почива няколко дни и посещава брат си Франческо и неколцина стари приятели. Един ден, докато се разхожда в градините на Тюйлери, той среща една от балерините в операта, известна като Ла Дазенонкур. Макар че тя е прочута с лекото си поведение, Казанова никога дотогава не е имал връзка с нея. Той й се представя и я поканва заедно с приятелката й на вечеря в „Шоази“. Сред посетителите има познати на Ла Дазенонкур, които сядат на тяхната маса. Храната е превъзходна и те прекарват приятна вечер. В един момент Джакомо започва да търси пръстена си, който е извадил от ръката си, за да го покаже на един от гостите, Джузепе Сантис, известен комарджия. Сантис заявява, че пръстенът не е у него. Приятелят му — португалец — твърди, че го е видял да го връща. Казанова скача с извадена шпага. Сантис признава, че е взел пръстена и се заклева да му го върне на четири очи. Португалецът качва момичетата на карета и потегля към града. Тогава Сантис казва, че пръстенът всъщност е в джоба на приятеля му. Двамата отново кръстосват шпаги и Казанова сериозно ранява Сантис (който по-късно се възстановява и е осъден на затвор за измама).
Джакомо бързо си събира багажа, отбива се при мадам Д’Урфе, за да й каже да даде парите и бижутата на Коста, който да му ги донесе в Аугсбург, и на сутринта напуска Париж. В Страсбург той отново среща госпожица Дезармоа, която го запознава с красивата танцьорка Катерина Рено. Казанова си спомня, че я е виждал в Дрезден, където е била любовница на управителя на конюшните на курфюрста в Саксония. Джакомо веднага я кани да отиде с него в Аугсбург, където ще живее с него като официална любовница. Тя с радост се съгласява и двамата потеглят.
Скоро обаче танцьорката започва да му досажда.
Когато се напие, тя става твърде страстна дори за него и той е принуден да я моли да се въздържа.
В Аугсбург Джакомо наема хубава малка къща, където двамата се настаняват. Тъй като никой не му се обажда във връзка с конференцията, Казанова отива за няколко дни в Мюнхен заедно с Катерина. Поради липса на други развлечения той се отдава на хазарт. Ала градът е известен със своите комарджии. Джакомо играе на карти срещу знаменития професионалист Джузепе Афлизио и загубва много пари. Понеже не е получил никакви средства от мадам Д’Урфе, той е принуден да заложи бижута на стойност четирийсет хиляди франка158, които така и не си връща. После установява, че се е заразил с гонорея от Катерина, която явно е преценил погрешно. Дори съпругата на саксонския курфюрст знае каква е репутацията й предупреждава Казанова, че докато го няма, Катерина забавлява други мъже в къщата им. Тогава Джакомо решава да се върне в Аугсбург и да я остави в Мюнхен (при Дезармоа, където тя веднага се настанява). Междувременно отива на лекар, който му препоръчва бани и масажи с живак. Състоянието му се влошава, тъй като в слабините му се появяват тумори. По време на операцията обаче лекарят срязва артерия и Казанова едва остава жив.