Целият този емоционален смут не се отразява на учението на Джакомо. От училището на Гоци той отива в Университета на Падуа на площад „Дел Бо“ и го завършва на шестнайсет години. Там учи философия на морала, химия, математика и право. Оказва се, че най-добрият му шанс да направи кариера е като стане адвокат по канонично право и Джакомо чете ненаситно и изучава не само общоприети трудове, но и магия и окултни науки, особено кабала, и разширява познанията си в областта на еротиката. Казанова живо се интересува от медицина и по-късно съжалява, че не е направил кариера в тази област, макар да става ревностен и често инстинктивно добър лекар любител. Изглежда, връзката му с Бетина за момента остава единственият му физически контакт с жена. Въпреки че се сприятелява с група буйни състуденти, които го посвещават в хазарта и алкохола, той твърди, че не е бил с проститутки, защото не среща „нито една, която да е така хубава като Бетина“7, а и е, общо взето, взискателен в избора си на жени.
През октомври 1739 г. Джакомо се връща във Венеция и живее с брат си Франческо, който учи изобразително изкуство. Следващата година е ръкоположен за свещеник. По онова време мнозина млади мъже се занимават с право. Църквата е приемливо, удобно и безопасно място за онези, които не успяват да се утвърдят като юристи. Това, че Джакомо става свещеник, не му пречи да се наслаждава на живота, нито дори да се ожени, ако иска. Църковните му задължения са малко и могат да бъдат пренебрегнати — помага на духовниците по време на служба, за което не получава нито пари, нито уважение. Той е на най-ниското стъпало в църковната йерархия, откъдето има възможност да се издигне, стига да е достатъчно амбициозен.
Казанова става истинско конте. Висок, с мургаво лице, с черни, напудрени, напарфюмирани и изящно накъдрени коси, той спечелва благоразположението (талант, който винаги е притежавал) на седемдесет и шестгодишния венециански сенатор Алвизи Гаспаро Малипиеро. За Малипиеро се знае малко, освен че е един от сто и двайсетте сенатори на града. Предполага се, че е произхождал от аристократичен род и е наследил богатство, тъй като никъде не се споменава, че е работил. Той се движи в най-изисканите среди в града и научава Джакомо на много неща за хубавите храни и вина, а също и как да се държи в обществото. Казват, че в разцвета на силите си сенаторът ерген (вече беззъб и сакат) е имал двайсет любовници и още е забавлявал красиви жени в дома си на Канале Гранде. Казанова отбелязва, че те са „използвали добре най-хубавите си години“8 и несъмнено с удоволствие биха научили на обноски толкова обаятелен млад мъж.
За амбициозния младеж с малко средства е важно да се сприятели с някой богат благородник (комбинацията между прилагателното и съществителното е задължителна), който да му помогне да се издигне. И това е почти последният период във венецианската история, когато подобно нещо е относително лесно. През XVIII век Венеция е все още средище, което привлича художници и архитекти от целия западен свят, а също и композитори и певци, гастролиращи в десетте опери на града. Търговците и благородниците обаче започват да усещат затрудненията от икономическия упадък. Продължителните войни с Турция изпразват градската хазна. Венеция изгубва политическото си надмощие в Италия и Средиземноморието, в резултат на което търговията запада. В средата на XVIII век градът е все така прекрасен, но обеднял. Броят на просяците достига дванайсет хиляди и слугите са отчаяно вкопчени в работните си места в домовете на аристократични семейства, които живеят в бавно рушащи се дворци, а някога доходните им имения изсмукват парите им. Все още обаче има богати възрастни хора, чието покровителство може да се потърси. Малипиеро обича младите и Казанова е един от онези, които взима под крилото си.
В двореца на Канале Гранде Джакомо се превръща в нещо като домашен талисман. Той е любимец на жените, красив аксесоар и има предимството, че макар и едва петнайсетгодишен, умее да води светски и често остроумен разговор. Енорийският свещеник го упреква, че полага прекалено много грижи за външността си, че прекарва часове наред да къдри дългите си, лъскави коси и харчи много пари за благоуханни помади. Казанова му отговаря твърде дръзко, в резултат на което, свещеникът се промъква в стаята му, докато спи, и отрязва косите му. Изпаднал в истерия от гняв, младежът решава да съди свещеника, тъй като в този вид не може да отиде дори на вечеря. Вместо да му се присмее, Малипиеро го изпраща при бръснаря си, за да поправи нанесените щети. Така Джакомо отива на вечеря, горд, че демонстрира нова мода в прическите.