По време на вечеря в дома на чичо й, Хедуиг и Казанова разпалено спорят на богословски теми. По-късно синдикът се оттегля в стаята на Елена и едно от другите три момичета. Впоследствие споделя с Джакомо, че когато понечил да я обладае, тя се скрила под завивките и не го удостоила дори с поглед. Той предлага на Казанова да си опита късмета, но се оказва, че Елена отказва да бъде прелъстена. Тя няма нищо против другите да правят каквото искат, но желае да я оставят на мира. И докато се чуди какво да прави, Джакомо решава да замине за Лозана при бившата си икономка, сега мадам Лебел. Тя има син от него, който е на 18 месеца. Верен на думата си, Лебел е приел детето като свое. Тримата прекарват приятна вечер. Това е една от жените, които Казанова истински обича и се радва, че тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. И през ум не му минава да се люби с нея.
Когато се връща в Женева, Джакомо започва да крои планове как да прелъсти красивата Елена. Положението се усложнява от присъствието на майка й, която ревностно я пази. Джакомо кани на вечеря момичетата, майката на Елена, чичо й и неколцина други познати. Хедуиг забавлява гостите с богословски разсъждения, питайки се какво ли дете би се родило, ако добрата самарянка зачене от Иисус. Казанова се уединява с нея и с Елена в градината. Вечерта е гореща и девойките решават да се изкъпят във фонтана. Компаньонът им любезно им помага да си подсушат ходилата, бедрата и… „Изпаднах в екстаз, като видях скритата красота на двете най-хубави момичета в Женева.“160 Хедуиг признава, че макар да владее богословската страна на нещата, не е наясно с чисто практическия въпрос относно Иисус и самарянката, той като не познава мъжкото тяло, нито пък знае как се зачева дете. Казанова с удоволствие й позволява да огледа слабините му. Дори срамежливата Елена е заинтригувана от действието на сътворителния атрибут. Девойките с интерес наблюдават течността на живота, която Джакомо отъждествява със „Словото“, т.е. със Сътворението: „в началото бе Словото“. Непорочната Елена е завладяна от преживяното и нетърпеливо пристъпва към действие.
На другия ден Хедуиг продължава да размишлява по въпроса дали Адам и Ева са се съвкупявали, докато са били в райската градина, или след като са ги прогонили оттам; дали Господ знае собственото си съществуване; как е възможно материята да е създадена от нищото и какво означава думата „дух“. В това време Елена вече е измислила начин как тримата с Хедуиг и Казанова да прекарат нощта. Тя предлага на Джакомо да отиде при майка й следващата вечер, а после да излезе и да затръшне вратата все едно си е тръгнал. Така и става. Девойките го завеждат в малък килер, където има печено пиле с трюфели, хляб и бутилка отлично вино „Нюшател“.
Докато седят в мрака, Казанова им разказва за ненаситната си страст към жените и за уловките, които използва, за да ги прелъсти, но подчертава, че никога не е обладавал своите жертви против волята им. Той споделя най-голямото си откритие, а именно, че добродетелна и скромна девойка като Елена проявява благосклонност, ако мъжът направи опит за сближаване в присъствието на друга жена. Тогава и двете обикновено се осмеляват да стигнат докрай. А може би готовността на едната да се отдаде неизбежно води до падението на другата. Джакомо заявява, че родителите на непорочните девойки поемат голям риск, настоявайки да ги придружава друго момиче, че за тях това е много по-опасно, отколкото да се разхождат с млад мъж. Защото ако едното момиче си позволи да бъде благосклонно, другото започва да ревнува и се бои, че ще изглежда недостатъчно любезно. Така двете се насърчават взаимно и успехът на прелъстителя е сигурен. Той е убеден, че ако не е била Елена, сигурно е щял да прелъсти по-смелата Хедуиг. Но без нея едва ли би пожънал успех с Елена.
След четири часа, прекарани в килера, Елена завежда Казанова в стаята на Хедуиг, където момичетата го молят да им покаже как е изглеждал Адам и с радост се разголват по „Евино облекло“ (Хедуиг цитира Свети Климент Александрийски, който казва, че истинският срам е само в дрехите, скриващи непорочността). Оказва се, че и двете девойки са девствени, но тъй като има голям опит с жените, Казанова (който предвидливо си слага презерватив) бързо ги посвещава в изкуството на любовта, причинявайки им много повече удоволствие, отколкото болка. (Поне така е според него.) Освен това той твърди, че ги е обладал шест пъти и е довел Елена четиринайсет пъти до оргазъм. Джакомо описва случилото се доста колоритно и не без известна доза самохвалство.