Известна утеха му дава възможността да извади късмет с малката сестра на графинята — Клементина. Тя е тиха и скромна и се изчервява, щом я заговори. Това, че е непорочна, бързо разпалва страстите му. Казанова отново е „влюбен“. Двамата си разменят комплименти — тя го нарича Толанс (колесничарят на Херакъл), а той нея — Хебея (дъщерята на Зевс). Джакомо разбира, че Клементина обича да чете, но разполага само с трийсетина книги. Затова отива в Лоди и купува сто екземпляра, посветени на поезията, историята, пътешествията, философията и любовта. Клементина е изумена и не може да повярва, че книгите са за нея. Двамата прекарват вечерта, като четат и разговарят за поезия. Казанова е доволен. От всички жени, които е обичал, тази е най-интелигентната и най-възхитителната. Следващият ден минава по същия начин. Джакомо разбира, че Клементина се интересува от математика, и й подарява кутията си с математически пособия.
Докато е в Лоди, той поръчва и предплаща обяд за дванайсет души. Когато идва време да тръгнат, Клементина не се появява. Казанова отива в стаята й и я заварва в леглото. Тя обяснява, че е чела „Аминда“ от Тасо и е заспала едва на зазоряване. Джакомо я гледа, докато се облича, и се уверява, че тялото й е също толкова прекрасно, колкото и ума. Най-после всички потеглят към Лоди. Казанова държи бебето на графинята коленете си. То се разплаква и графинята го взима, за да го кърми, а когато Казанова иска да вкуси млякото й, тя не възразява. Той пита Клементина дали може да я удостои с подобно внимание, но девойката се изчервява и Казанова се примирява сконфузен.
След вкусния обяд, Джакомо и Клементина четат превода на Анибал Каро на „Енеида“. Става късно и Казанова си позволява да й каже, че я обича. Тя едва не признава, че също го обича, но казва, че колкото по-дълго се въздържаш от желанието си, толкова по-лесно му устояваш. И ако останат само приятели, ще могат да прекарват часове и дни заедно, без да се тревожат от „нежелана страст“.162
Сутринта Клементина го събужда рано. Тя вече е започнала да чете „Пастор Фидо“ от Гверини и желае да я продължат заедно. Двамата прекарват щастливи в спалнята й и довършват книгата. После Клементина свенливо се съблича и си ляга. Казанова я целува, но тя се противи. Той не настоява повече и когато се прибира в стаята си, се пита дали е стигнал твърде далеч, или не.
На сутринта Джакомо отново влиза в спалнята й. Елеонора вече е станала, но Клементина все още спи, тъй като е чела до три часа сутринта. Елеонора предлага на Джакомо да легне при нея и да я изненада, когато се събуди. Той се съгласява и когато Клементина се обръща да целуне сестра си за добро утро, едва не го прегръща. Двамата избухват в смях. Клементина негодува, смятайки че сестра й може да я посрами. Елеонора отмята завивките, за да покаже, че Казанова е с нощница и боне, но в същия миг вижда, че сестра й е гола, и излиза от спалнята. Джакомо успява да целуне гърдите на Клементина. Тя обаче не му разрешава повече волности и той разгневен се прибира в стаята си.
Клементина е склонна да флиртува и приема ласки, но само толкова. Тогава Казанова решава да провери какво би станало, ако малко я поглези. Той знае, че девойката не е била в Милано (макар градът да е само на двайсет и пет километра от замъка) и организира екскурзия за нея и сестрите й. Джакомо пише на Дзеновия да им купи рокли, украсени с най-хубавата испанска дантела, наема най-добрия майстор на торти в града, поръчва обяд за осем души, независимо от цената, и вечерта съобщава, че настоява да заведе цялото семейство на излет, но не казва къде. Клементина е очарована и когато си лягат и му пожелават лека нощ, двете с Елеонора решават да изтръгнат тайната от него. Казанова им я разкрива и те радостно го прегръщат. Елеонора се обръща с гръб и Клементина най-после му позволява да я обладае.
На другия ден, когато пристигат на площад „Кордуцио“, дамите са поканени в специална стая, за да видят новите си рокли — едната от сатен с цвят на перли за графинята, другата от розов сатен на бледозелени райета за Клементина и третата — небесносиня с бродирани пъстри цветя и френска дантела за Елеонора. Те са възхитени, а графът е доволен, когато Джакомо настоява да подари роклите на жените от негово име.
Обядът е истинско пиршество. Трапезата е отрупана с риба, месо, стриди и отбрано шампанско. Години по-късно, Казанова пише в спомените си:
„Обичах и бях обичан, здравословното ми състояние беше добро, имах много пари и ги харчех, бях щастлив и го признавах пред себе си, присмивайки се на моралистите, които твърдят, че в света не съществува истинско щастие… Има щастие, което е съвършено и реално, докато продължава. Щастието преминава, но това не означава, че не е съществувало, и онези, които са му се наслаждавали, не съзнават това. Не заслужават да бъдат щастливи онези, които го изпитват и го крият от себе си, или го получават, но го пренебрегват.“163