След като постига целта си, Казанова известно време се наслаждава на благосклонността на Клементина. Тя го пита дали е достойна да му бъде съпруга. Джакомо отговаря, че той не е достоен да бъде неин съпруг, и се подготвя за неизбежната раздяла. Казанова обещава, че ще дойде отново след година и ще купи имение наблизо, където ще живеят заедно с децата си. Независимо дали му вярва или не, Клементина прекарва с него всяка нощ до заминаването му, докато сестра й Елеонора спи или се преструва, че спи в същото легло. Казанова дори не се опитва да види Клементина отново. След близо година тя се омъжва за граф Басано Нипотия, ражда му двама сина и, изглежда, живее щастливо с него.
Казанова напуска Милано на 20 март 1763 г. с нова компаньонка, девойка, която нарича мадмоазел Крозен. Тя е приятелка на Дзеновия и се обръща за помощ към него. Крозен е порядъчно момиче от Марсилия, но е прелъстено и изоставено от маркиз Антонио дела Кроче, познат на Джакомо от игралните маси във Венеция. Вероятно защото още е влюбен в Клементина, Казанова решава да не прелъстява Крозен, и я представя за своя племенница. Една нощ, когато наемат стая в една гостоприемница, той я поканва в леглото си и тя е готова да се подчини. Джакомо обаче се отказва и те спят в отделни легла.
В Генуа Казанова се среща първо Джакомо Пасано164 — шейсетгодишен поет и художник (предимно на еротични картини). Казанова се запознава с него в Легхорн през зимата на 1760 г. и смята да го представи за Кверилинт, въображаемия розенкройцер, който ще му помага в довършването на „великото дело“, замислено с мадам Д’Урфе. Пасано живее в мизерия заедно с грозната си и нечистоплътна съпруга и с дъщеря си. Джакомо го наема за „секретар“. От самото начало е ясно, че Пасано едва ли ще се справи със задълженията си. Помолен да намери готвач, той предлага свой братовчед, който се оказва най-лошият готвач в града, ако не и в цяла Италия. Единственото нещо, което успява да постигне е, че свързва работодателя си с Жозеф Боно, богат търговец на коприна и банкер от Лион, който му оказва финансова помощ и му дава съвети.
Джакомо наема старата си приятелка Анета за камериерка на „племенницата“ си, както продължава да представя мадмоазел Крозен. Разбира се, причината за това е, че по този начин тя винаги му е подръка. Но мадмоазел Крозен харесва момичето, чувствата й са споделени и споразумението е напълно задоволително. „Племенницата“ продължава да стои настрана от Казанова и съвсем не е шокирана от връзката му с Анета. Често влиза в стаята му и сутрин седи на леглото, дори когато той се люби с момичето. Това му харесва, защото винаги се възбужда от присъствието на воайор, особено жена, която е на път да покори.
Джакомо прави планове да напусне Генуа в понеделник по Великден (3 април 1763) и да замине за Марсилия, където го чака мадам Д’Урфе. Във вторник сутринта на Страстната седмица Клермон му съобщава, че един свещеник иска да го види. Дрипавият и мърляв монах, който се хвърля в прегръдките на Джакомо, се оказва по-малкия му брат Гаетано, който вече е на двайсет и девет и е ръкоположен преди няколко години. Той признава, че е видял адреса на брат си в писмо в дома на сенатора Брагадино. Казанова му дава пари, за да отиде в Генуа. Гаетано е мързелив, неграмотен и напълно лишен от гордост и самоуважение. Иначе е приятен, с красиво лице и гъсти, лъскави коси. И вероятно с това привлича високата, красива и „апетитна“, но надменна млада жена, която представя на брат си в гостоприемницата, където е отседнал — и където се налага да остане, защото Казанова не го допуска вкъщи.
Марколина не е особено очарована от Гаетано и споделя с Казанова, че той й е разказал легенди за богатствата и забавленията извън Венеция и така я е подлъгал да тръгне с него, заявявайки, че е влюбен в нея. Но впоследствие с нищо не е показал, че я обича, нито й е осигурил достатъчно средства. Дори е продал вещите и дрехите й. Марколина не го допуска в леглото си, защото вече знае, че е безделник и просяк, и моли Джакомо да й даде пари, с които да се върне във Венеция. Тя не спира да говори и когато Гаетано се опитва да я прекъсне, му зашлевява плесница. Той избухва в сълзи. Казанова е изненадан, но Марколина заявява, че това не се случва за пръв път и вероятно няма да е за последен.