Казанова дава пари на Гаетано да си купи свястно палто, жакет и няколко ризи и му казва да подари дрипите си на бедните. После завежда Марколина в къщата, където е отседнал, и разказва историята й на мадмоазел Крозен. Отрежда легло на Анета и поръчва на хазяйката да й купи рокля, бельо, чорапи, обувки и всичко друго, от което се нуждае. Междувременно мадмоазел Крозен е ухажвана от порядъчен млад мъж, с когото се е запознала на една от вечерите на Казанова. Джакомо я съветва да се сгоди за него. Самият той не се сдържа и прави опит да обладае Марколина, но тя го отблъсва, а когато я кани да замине с него във Франция, пита дали ще се ожени за нея. Казанова отговаря, че вече е женен. Марколина знае, че това е лъжа, и му го казва. На сутринта Джакомо я заварва в леглото с Крозен, която заявява, че Марколина я е „изнасилила“. В този момент идва Анета. Казанова я хвърля на леглото и я люби в присъствието на другите две жени. Всички са доволни и се забавляват чудесно.
За мадмоазел Крозен е ясно, че докато Казанова прави любов с камериерката, той е вперил поглед в Марколина. (За щастие Анета е късогледа и не забелязва този пропуск в добрите обноски.) Във всеки случай Крозен заявява, че е готова да се отдаде на Джакомо, когато отидат във Франция. Причината за това обещание остава неясна.
Когато напускат града, Анета със сълзи на очи е изпратена при майка си (с красива, нова рокля и трийсет цехини — 980 английски лири). Гаетано, който линее сам в една гостоприемница, научава, че трябва да придружи Казанова по море до Марсилия, откъдето ще отиде в Париж на гости на брат им Франческо. Той се възпротивява (макар и безуспешно), като обяснява, че не може да пътува по море, защото му става лошо. Така или иначе, е поръчан кораб с петнайсет гребци, снабден с малко оръдие и мускети за защита срещу пирати. Когато в средата на април Джакомо, мадмоазел Крозен, Марколина и Пасано потеглят, Гаетано е принуден да тръгне с тях. Корабът се оказва удобен. Клермон е надзиравал товаренето на каретата на господаря си на палубата и е сложил вътре пет дюшека, на които да спят Гаетано, мадмоазел Крозен и Марколина. Първата вечер тримата седят на палубата под сенник с фенери, наслаждават се на хубава храна и превъзходно бургундско вино.
На зазоряване Казанова се събужда между две красиви жени, но потиска страстите си. В края на краищата едната от тях е Крозен, която той уважава твърде много, за да й посегне. Пък и тя му е обещала да бъде благосклонна, след като стъпят на френска земя. Колкото до другата, Джакомо (макар да не уважава брат си, който повръща на няколко метра от тях) разбира чувствата му към Марколина и е сигурен, че ако накърни добродетелността й, горкият Гаетано може да се хвърли през борда от отчаяние.
Не след дълго корабът стига до Сан Ремо, където Казанова завежда двете жени в една гостоприемница да пият кафе, а той решава да поиграе на карти (този път внимава, защото няма много пари за губене). На сутринта вятърът е насрещен и морето е развълнувано, така че след известно време на Марколина и на мадмоазел Крозен им прилошава и корабът спира в Ментон. Там Джакомо посещава Оноре III, принц на Монако, член на семейство Грималди, което управлява княжеството от 1297 г. Казанова се запознава с него в Париж. Принцът го посреща доста сдържано, за разлика от съпругата му Мария Катерина, която е по-любезна. Тя вероятно се радва на възможността да разговаря с приятен гост, защото бракът й е нещастен. Мария Катерина е принудена да се омъжи от майка си (която по онова време е любовница на принца), и когато възразява, се оказва, че трябва да избира между двореца и манастира. Принцът е непоправим женкар и докато Казанова разговаря с принцесата, в стаята се втурва прислужница, подгонена от господаря си.165
По време на обяда с двете жени към Джакомо се приближава млад френски офицер от френския гарнизон и пита дали може да седне при тях. Той е напудрено, високомерно конте и Казанова мигновено изпитва неприязън към него. Офицерът го упреква, че не е представил двете жени на принца и това го вбесява. Не е ясно дали офицерът действа като сводник на Оноре, но им урежда да вечерят в двореца. Казанова недоумява, че младият мъж е упълномощен да организира такава покана, но след петнайсет минути той се връща с кралската заповед. Джакомо заявява, че не могат да вечерят с принца, защото трябва да се възползват от благоприятния вятър и незабавно да отпътуват. Разочарован, офицерът си отива, но отново се връща, за да съобщи, че принцът е заинтригуван от двете красавици и че до четвърт час ще бъде при тях. Както винаги съобразителен, Казанова казва, че в такъв случай се налага да отиде до кораба, за да донесе превъзходен пастет, който Негово височество ще хареса. Дамите трябва да го придружат, за да се преоблекат в по-подходящи тоалети. Офицерът също тръгва с тях. Щом се качват на борда, Джакомо нарежда на капитана незабавно да отплава, макар че Гаетано и Пасано са още на брега. Когато вдигат котва, офицерът се втрещява, притеснен какво ще каже на принца, и скача в лодката, с която са дошли.
165
Макар че описанието, което Казанова прави на принца и принцесата, е точно, редът на събитията е объркан. Малко вероятно е това да се е случило през април 1763 г. — Бел.а.