Пътниците пристигат първо в Антиб. Там Казанова наема стаи, поръчва да разтоварят каретата и багажа и се нахранва добре. Анета си ляга. Джакомо напомня на мадмоазел Крозен за обещанието й и я завежда в леглото си. На сутринта тя изразява задоволството си, че не са се любили, преди да е приела предложението на младия си ухажор, който едва ли може да я задоволи като Казанова. Той приема комплимента с присъщата си невъзмутимост, а после всички слизат да закусят. Появяват се Пасано и Гаетано, които са яздили чак от Ментон. Гаетано непрекъснато се оплаква, тъй като се е натъртил от седлото, а и през цялото време се е чувствал зле. Дори любезният разговор с принца се превръща в жалък фарс. Когато Негово височество го пита какви са отношенията между Казанова и мадмоазел Крозен, Гаетано отговаря, че тя е cuisine (кухня) вместо cousine (братовчедка).
Казанова поема към Марсилия, отчаяно влюбен в мадмоазел Крозен. По време на пътуването (разстоянието е 165 километра) спират четири пъти, за да може Джакомо да прекара няколко нощи повече с нея.
В Марсилия Казанова изпраща брат си и Пасано в „Тринайсетте кантона“, известна швейцарска гостоприемница в града, където от няколко седмици е отседнала мадам Д’Урфе и с нетърпение очаква пристигането му. Джакомо се заема да настани двете млади жени, оставяйки неохотно мадмоазел Крозен в къщата на мадам Одибер — порядъчна дама, която преди няколко години се е грижила за Розали. Там тя ще чака годеника си. Казанова завежда Марколина в друга къща, където Розали също е пребивавала известно време, и й дава хиляда дуката, за да се върне във Венеция.
В „Тринайсетте кантона“ наивната мадам Д’Урфе го посреща притеснено. В спомените си той споделя разговора си с нея с известна доза срам заради „абсурдността на аргументите на горката жена, която е влюбена в най-измамната и химерична доктрина“, както и заради лъжите, „в които нямаше зрънце истина. Отдаден на разврат и влюбен в живота, който водех, аз се възползвах от заблудите на жена, която ако не от мен, щеше да бъде излъгана от друг. Аз бях предпочетеният и в същото време се забавлявах.“166
Маркизата е много щастлива, когато разбира, че Кверилинт е освободен от затвора и е на разположение (Пасано, разбира се, макар и старателно, е недостатъчно подготвен за своята роля). Тя е приготвила подаръци за видния розенкройцер — седем пакета, съдържащи метала, управляван от една от планетите, и съответните седемкаратови скъпоценни камъни: диамант, рубин, изумруд, сапфир, хризолит, топаз и опал. Първата мисъл на Казанова е да запази за себе си това съкровище и да не го дава на Пасано. Той го слага в специално „осветена“ кутия, която в присъствието на маркизата хвърля в морето (разбира се, след като в последния момент я заменя с друга).
В това време мнимият Кверилинт и Гаетано редовно вечерят с мадам Д’Урфе. Пасано няма представа какво да отговори на умозрителните, спиритически въпроси, които тя му задава, и мънка несвързано. Той е предупреден да не се напива, за да не провали играта. Гаетано не знае какво става, тъй че мадам Д’Урфе го мисли за глупак и накрая стига до извода, че е малоумен. Джакомо обяснява, че го е довел, за да всели духа на вълшебник в него и да стане баща на получовешко, полупризрачно същество.
Казанова усеща, че не може да даде ход на нещата и понеже е отегчен до полуда от бръщолевенето на покровителката си, решава малко да си почине. Той казва на мадам Д’Урфе, че трябва да замине за седмица в провинцията, за да се отдаде на пълно въздържание от компанията на жени и всяка вечер да се моли на Луната. Тя, естествено, проявява разбиране и Джакомо прекарва известно време с Марколина, която го забавлява превъзходно (той си дава сметка, че от години не се е наслаждавал на истинска венецианска блудница). Марколина му казва, че е роден да носи късмет на нещастни момичета. Двамата си подхождат напълно. Макар да е ясно, че тя би го последвала навсякъде, Казанова не смята да се жени, но няма намерение да й попречи, ако пожелае да си намери подходящ съпруг.