На другата вечер, докато е на театър с Марколина, Джакомо е изненадан да види синьор Томазо Кверини, италианския дипломатически представител в Лондон, в една от ложите.174 С Кверини е синьор Мемо, един от тримата братя от Венецуела, които Казанова познава много добре. Джакомо се представя — Мемо го помни — и между другото моли Кверини да говори с властите, за да му разрешат да се върне във Венеция, където още е persona non grata. Казанова ги запознава с Марколина, която веднага ги очарова. Двамата са поканени на обяд с представители на посолството. Джакомо облича най-хубавия си светлосив кадифен жакет, риза с дантелени маншети (на стойност петдесет луи), кичи се с часовници, пръстени и други бижута. Марколина също е с най-красивата си рокля и „блести като звезда“. Казанова разказва историята за бягството си от „Оловните стени“ (два часа всички слушат в захлас), а в това време Марколина омайва Кверини. Слугата му Матео, който поднася блюдата, остава с впечатлението, че я познава, и му се струва, че това е племенницата му. Той се колебае, но всъщност излиза прав. Джакомо решава — не без известно съжаление, че е най-добре да се върне във Венеция, особено ако Марколина си осигури покровителството на Кверини. Това не се оказва трудно. Кверини скоро безумно се влюбва в нея и трогнат от срещата между слугата и отдавна изчезналата му племенница, се съгласява да остави момичето под закрилата на почтената си икономка по време на пътуването му до Венеция. Марколина е неутешима, но поне парите, които Казанова й дава, и допълнителните средства, придобити от мадам Д’Урфе, са достатъчни, за да й осигурят добър доход. Тя вероятно вече осъзнава, че Джакомо няма да се ожени за нея.
Те прекарват няколко страстни нощи. Казанова й дава каретата си, за да го придружи чак до Ле Понт дьо Бовоазин. Оттам той се мята на коня си, препуска като луд в обратната посока и спира едва когато стига до Лион, „надявайки се да убия коня и да загина с него. Но смъртта никога не идва при нещастника, който копнее за нея.“175
Девета глава
Към Лондон и отчаянието
1763 — 1764 г.
В началото на лятото на 1763 г., два дни след като се сбогува с Марколина, Казанова си купува луксозна едноместна карета със стъклени прозорци, нов тип превъзходни пружини и тапицерия от тъмночервено кадифе, която той нарича „Самота“. По всичко изглежда, че разполага с доста пари, тъй като дава за нея четирийсет луи (около 2850 английски лири). Без съмнение, както винаги, мадам Д’Урфе е била щедра. Джакомо вероятно получава редовна издръжка от Брагадино и често изкарва значителни суми на карти. Но финансовите му сделки са неясни. Той изпраща два куфара и се приготвя да напусне Лион в шест часа сутринта. Решава да пътува по халат и нощно боне и да излезе от каретата след четирийсет и осем часа, когато пристигне в Париж.
Вечерта преди да замине при него идва очевидно богат търговец на име Моро, който го моли да вземе дъщеря му до столицата, тъй като му се налага да замине спешно по работа. Разбира се, тя може да пътува на покрива, но това би било твърде мъчително за нея. Макар каретата да е едноместна, Моро предлага на Казанова да дръпне малко назад седалката, а момичето, което е дребно, да седне на ръба й.
Адела е хубава девойка и Джакомо не може да откъсне поглед от напъпилите й гърди. Това обикновено е добър знак и играе ролята на препоръка, но Казанова още страда от раздялата с Марколина и е решил в бъдеще да се ограничи само със сексуални авантюри, без да си позволява да се влюби. Дъщерята на търговеца по всяка вероятност ще го заплени и няма да е безопасно часове наред да бъде с нея в такова малко пространство. Ала момичето също се примолва на Джакомо, защото не може да понесе мисълта да пътува в дилижанс с всичките съпътстващи това неудобства. Тя го уверява, че ще седи в краката му и няма да му създава никакви неприятности. Казанова се съгласява, но й казва, че трябва да пътува в задната част на каретата, където обикновено седи слугата.
Разбира се, Адела сяда до Джакомо, като се старае да не се обляга на него и да го постави в неловко положение. Той се държи приятелски и момичето с готовност се смее на духовитите му забележки. Те прекарват нощта в Руан, на сто и десет километра от Лион, пътуват, без да разговарят, до Варен, където обядват богато. Адела се напива с шампанско и заспива в каретата, облегнала глава на рамото на Казанова. Когато се събужда, разбира, че е в обятията му, и избухва в смях.
174
Това е неточно. Кверини предвожда делегация, която отива в Лондон по случай коронясването на крал Джордж III. Казанова не може да се е срещнал с членовете на делегацията в Лион на датата, която споменава, и това е поредната хронологична грешка. — Бел.а.