Скоро пред Казанова се открива изненадваща и перспективна възможност. Сенаторът Малипиеро има правото да избере проповедник за неделна служба в църквата „Сан Самуеле“ и поканва Казанова, който още не е навършил шестнайсет години. Джакомо е самоуверен и твърдо решен да смае всички. Убеден, че съдбата му е отредила да стане най-известният проповедник на века, той се втурва към къщи, за да подготви проповедта си.
Когато я прочита на отец Джовани Тозело, свещеника, отговарящ за „Сан Самуеле“, горкият човек е направо слисан. Оказва се, че Казанова е взел текста не от Библията, а от „Послания“ на римския поет еретик Хораций: „Задето очакваното благоволение не отговаряше на заслугите, тя плачеше.“9 Вероятно той хитро си прави сметката, че богомолците ще оценят достойнствата му, макар че главната тема на проповедта е коварството на човечеството, съпротивляващо се на божествения план на Всевишния. Несъмнено много похвална идея. Казанова обаче цитира не само Хораций, но и други писатели еретици като Сенека, Ориген и Тертулиан. А това вече е недопустимо! Ала противно на мнението на Тозело, когато същата вечер Джакомо прочита проповедта на гостите в дома на Малипиеро, всички го аплодират единодушно, а след няколко дни свободомислещите богомолци в църквата напълно възприемат подобна гледна точка. Доколко дамите от паството на отец Тозело са смаяни от знанията на младия мъж и доколко от външността и чара му, не става ясно, но когато клисарят изсипва кесията за дарения, се оказва, че в нея е имало значителна сума10, както и няколко бележки от дами, които изразяват възхищението си. (В „Спомени“ Казанова гневно пише, че една от анонимните бележки „ме подтикваше към погрешна стъпка, която ще отмина с мълчание.“11 Той е изключително дискретен по отношение на авантюрите си и вероятно в случая не споменава интересна история.)
Не е чудно, че Джакомо започва сериозно да мисли за поприще на проповедник. След необещаващото начало той решава да спечели благоразположението на свещеника и редовно ходи при него за съвет. Посещенията му са свързани и с присъствието на Анджела Катерина, племенницата на отец Тозело, в която се влюбва. Въпреки първоначалните си възражения, чичо й е силно впечатлен от проповедите на младежа (и вероятно от размера на даренията). Няколко седмици след първия му триумф той отново го поканва да проповядва. Казанова е сигурен в успеха си, но този път е прекалено самоуверен. В деня, в който трябва да проповядва (19 март 1741) той е на обяд с познати благородници. Малко преди четири часа, когато трябва вече да е в църквата, се налага клисарят да отиде да го търси. „С пълен стомах и разгорещена глава аз изтичвам до църквата и се качвам на амвона. Казах въведението много добре; но едва бях казал първите изречения от темата, не знам вече какво говоря и какво трябва да кажа. Опитвам се насила да продължа. Това, което съвсем ме обърка, беше едно замайващо мърморене между неспокойните слушатели, всеки от които бе забелязал моето нещастие. Видях някои да напускат църквата и мислех, че чувам смехове; забърках се съвсем и загубих надеждата да се измъкна с достойнство от това неприятно положение. Невъзможно ми е да кажа дали се престорих на припаднал, или наистина припаднах. Знам само, че се строполих първо върху амвона и ударих силно главата си в стената. Бих предпочел да умра. Двама църковни служители притичаха и ме отнесоха в църковната канцелария; без да кажа никому дума, взех мантията и шапката си, отидох вкъщи и се затворих в стаята си.“12
На другия ден Казанова заминава за Падуа и се връща едва когато решава, че неприятната случка е забравена.
През следващите дванайсет месеца Джакомо получава няколко житейски урока. Първият е през есента на 1741 г., когато се връща във Венеция и посещава графиня Монте Реале в имението й в Пазеано, на петдесетина километра североизточно от Венеция. Там той среща красиво четиринайсетгодишно момиче, дъщерята на пазача на имението. Без да я е канил, Лучия заявява, че ще му бъде прислужница, и тъй като стаята му е на партера, тя има възможност да влиза и излиза безпрепятствено. Сутрин тя идва още по нощница, сяда на леглото му и му помага да облече халата си.
10
Спомени, т. 1, с. 71. Казанова твърди, че са били 50 цехини или 1600 английски лири по сегашния курс. — Бел.а.