Първите опити на Казанова в това отношение са неуспешни. Пемброук го изпраща в бордей, където Джакомо вижда десетина жени и нито една не му харесва. По-късно новият му приятел обяснява, че човек трябва да знае към кого да се обърне, и му дава списък на млади жени, на които може да се наслади за четири, шест или дванайсет гвинеи (между 300 и 850 английски лири). Казанова опитва късмета си и в Ранело и Воксхол, двете големи градини за развлечения в Лондон. В първата му дават урок по английски маниери, когато избира красива млада жена и постига своето в карета на връщане към града. Когато след ден-два отново я посещава, тя го поздравява студено и отказва да го представи на приятелките си, твърдейки, че „подобни епизоди не са повод за запознанство“.183 Той стига до извода, че Англия и английските маниери са озадачаващи.
Казанова започва да изпитва потребност от постоянна компания. Той не обича случайните връзки — и както Пемброук подчертава, има достатъчно място в къщата, за да настани някоя приятелка. Лондон е пълен с хубави момичета. Може и да убеди някоя да дойде да живее с него. Джакомо мисли дълго по въпроса и на 5 юли 1763 г. в „Газет енд Лъндън Дейли Адвъртайзър“ се появява следната обява:
„Малко семейство, неженен джентълмен или дама, със или без слуга, може незабавно да бъдат настанени в аристократичен и елегантно обзаведен първи етаж със специални предимства в Пел Мел, с храна, ако е необходимо. Етажът се дава под наем при изгодни условия, защото не е обикновена гостилница, и по-скоро заради компанията, отколкото за печалба. Моля, обърнете се към госпожа Редоу, шапкарката срещу магазина за играчки на господин Диърд в Пел Мел до Хей Маркет, Сейнт Джеймс.“184
Естествено, неженените джентълмени и малките семейства получават отказ. Неомъжените дами се преценяват по-внимателно. Казанова е възмутен от кандидатките — „възрастните жени, които казват, че са млади, от уличниците, блудниците и безочливите проститутки“. Но накрая се появява красиво чернокосо момиче. Тя е на около двайсет години и говори чист италиански. Но за съжаление обяснява, че не може да си позволи повече от два шилинга седмично. По една случайност Джакомо има предвид точно тази сума, или поне така казва. Нещо повече, готвачът му може да приготвя превъзходни ястия само за пет пенса на ден. Младата жена се казва Полин. Когато го пита как да изрази благодарността си за любезността му, Казанова й предлага да вечеря с него, когато е сам. Той отива на разходка в парка, вече „влюбен“ в нея и изгарящ от нетърпение да я склони да се любят.
Историята на Полин е забележителна и романтична. Тя казва, че е дъщеря на португалски благородник, който е хвърлен в затвора по подозрения за заговор срещу краля. Полин е изпратена в манастир, където игуменка е леля й, и е сгодена против волята си за млад португалски граф. Преоблича се като мъж, а любовника си като жена и двамата се качват на кораб за Англия. Изпреварва ги съобщение за арестуването им. В Плимут задържат графа (още преоблечен като жена) и го връщат в Португалия, а Полин получава разрешение да слезе на брега. Тя отива в Лондон, продава бижутата, които носи, и накрая се озовава под покровителството на Казанова.
Щедростта и чарът му отново си казват думата. Той с изненада установява, че Полин е девствена, но пламенна любовница, и двамата прекарват няколко седмици на бурна страст. После пристига писмо от годеника й, който е освободен под гаранция. Той й обещава да й прости и да се ожени за нея, ако се върне в Португалия. Макар и натъжен, Джакомо веднага се съгласява, че Полин трябва да замине и дори я придружава чак до Кале. Той е неутешим, както след раздялата с Анриета. Но това не продължава дълго, защото съвсем скоро друга жена ще му причини много повече страдания.
Ако Полин е забележително невинна чаровница (поне докато среща Казанова), Мари е съвсем различна. Майка й, баба й, нейните сестри, деца на швейцарски пастор, са проститутки. Тя с въодушевление следва техния път. Майка й се казва Аугспургер. През 1759 г. Казанова я среща за кратко в Париж и безразсъдно взима две съмнителни менителници от нея и сестра й. Те изчезват набързо и го оставят с празни джобове. Мари е изключително красива седемнайсетгодишна девойка и е известна като Ла Шарпийон на господата, които я посещават в къщата на майка й на Денмарк Стрийт в Лондон. Тя е дребна, със светлокестеняви коси, хубава бяла кожа, малки, но съвършено оформени гърди и изящни ръце и крака. Нещо повече, Мари Шарпийон има прелестно, открито лице, което според Казанова „свидетелства за душа, отличаваща се с деликатност на чувствата и благородство на маниерите, обикновено наследени по рождение“.185 Джакомо се запознава с нея през септември в къщата на свой познат и мигновено е запленен. Той поканва Мари и леля й на вечеря и моли Пемброук да се присъедини към тях.