Може би Лучия се е различавала от другите момичета на нейната възраст, сближили се с Казанова през живота му, мислейки го за богат. Вероятно майка й е знаела за нейните намерения. Но за Джакомо Лучия е целомъдрена — красиво момиче, което го смята за неустоим, както той нея, нещо като Бетина, но без лицемерието й. И много скоро той се влюбва в нея. Или поне така си мисли, доколкото е способен да се „влюби“. Вероятно Казанова така и не разбира какво означава да си „влюбен“, по начина, по който го възприемат повечето хора. Джакомо я намира за очарователна, хубава, привлекателна и изпълнена с желание. Поканва я в леглото си и тя с радост се съгласява. В края на краищата той е свещеник и добър човек. Не би си позволил волности с нея. Лучия е толкова безкористна, а родителите й — така дружелюбни, че Казанова се чувства виновен само при мисълта да се възползва от нея. Макар че тя идва в стаята му единайсет нощи поред, двамата лежат прегърнати. Девойката му позволява интимни милувки, но остава девствена, когато, макар и неохотно, той се връща във Венеция.
Седем месеца по-късно Джакомо отново отива в Пазеано и разбира, че месец, след като е заминал, Лучия е прелъстена от (или може би е прелъстила) един от прислужниците и е избягала с него.13 От този момент той никога повече не прави грешката да бъде прекалено деликатен, когато има до себе си очевидно изпълнена с желание жена.
Подчертаният му интерес към секса го завладява напълно. От спомените му става ясно с какво нетърпение минава от една авантюра към друга, колко малко време отделя за подготовката си за свещеник (баба му и майка му все още смятат, че се е отдал на това поприще) и колко дълго прекарва в ухажване на млади жени. Биографите му, които предполагат, че въпреки доказателствата, сексът е на заден план сред интересите му, грешат. Колкото и да се опитваме да открием „по-сериозен“ интерес на страниците на „Спомени“, се оказва, че такъв няма. Не може да се твърди, че Казанова не се е стремял да „се издигне“, да си създаде връзки с известни личности или да печели пари, нито че няма интелектуални потребности. Но през целия си живот той се отдава по-скоро на сексуални наслади, отколкото на нещо друго и за това можем да съдим по спомените му, когато описва някое историческо събитие или личност.
За щастие Казанова е проницателен наблюдател на човешкия характер и разказва не само за интересните и пикантните подробности около любовните си връзки. За него всяка млада жена е личност със своя индивидуалност, а не просто тяло в понякога комичния любовен танц. Това превръща инак скучния рецитал на завоеванията му в интригуващ документ, често разкриващ истинската същност на любовниците му и на самия него.
Анджела не е така красива и привлекателна като Лучия, но Казанова продължава да се среща с нея и се опитва да я склони да се люби с него. Тя обаче не е особено въодушевена, но двете й приятелки, Нанета, на шестнайсет, и Марта Саворнян, на петнайсет години, момичета с аристократичен произход, очевидно се възхищават на Джакомо много повече. Всъщност те флиртуват с него толкова открито и пламенно, че това не убягва дори на отец Тозело, който предупреждава Казанова за опасностите от сближаването с представителки на женския пол. Ала нито Джакомо, нито момичетата се вслушват в съвета му. Казанова спечелва благоразположението на синьора Катерина Орио, младата леля на графините, успява да си издейства да го покани в дома си и влиза в спалнята на момичетата заедно с Анджела. Трите девойки не устояват на изкушението да подразнят шестнайсетгодишния младеж и го докарват до сълзи от отчаяние. Нанета и Марта обаче явно го смятат за неустоим и след седмица отново го поканват в спалнята си, където той загубва девствеността си. После всички сядат в леглото „с костюми от златния век“, наслаждават се на среднощно угощение с хляб и сирене, заклеват се във „вечно приятелство“ и прекарват остатъка от нощта във „взаимни доказателства на нашата страст“14.
Няколко дни по-късно те му изпращат парче восък, в което има отпечатък от ключа на къщата, за да си направи дубликат и да прекарва нощта с тях, когато пожелае.
Няма съмнение, че сестрите Саворнян са прелъстени доброволно. Момичетата във Венеция през XVIII век още в ранна възраст забелязват, че сексуалният морал не е на първо място сред добродетелите на възрастните. Така Казанова преодолява скрупулите, които му попречват да се възползва от Лучия. От този момент той е доволен да бъде Казанова, любовникът, от външността, интелигентността и остроумието си, без да е прекалено високомерен. Самочувствието е част от обаянието му и той е привлекателен любовник, щастлив от изключителната си мъжественост. Ако някой смята, че възбудата често го довежда до преждевременен оргазъм, то трябва да отбележим, че Джакомо се възстановява бързо и любовниците му няма от какво да се оплакват, особено когато по време на втория или третия път усилията му продължават твърде дълго. Той не принуждава жените да се любят с него. Всъщност се отвращава от мисълта за насилие в леглото. Предпочитанията му са недвусмислени (като изключим няколко хомосексуални връзки). Казанова участва в оргии, но винаги след това се чувства неловко.