Казанова решава да отиде в Португалия и обещава en route (по пътя) да придружи любовницата си до Монпелие, родния й град, където има роднини, които да се грижат за нея. Те потеглят в средата на декември, спират в Прага за четири дни и пристигат във Виена на Коледа. Там се настаняват в съседни стаи в сравнително евтина гостоприемница, тъй като вече са останали съвсем малко пари, и се представят като „кавалер Сенгал“ и „мадмоазел Блазен, модистка“. В осем часа сутринта, докато закусват, нахлуват двама полицаи и ги питат как се казват. Ако Джакомо не е съпруг на мадмоазел Блазен, тя трябва да напусне Виена до двайсет и четири часа. Леглото му е оправено и е ясно, че двамата са спали заедно. Вечерта гостилничарят иска да се увери, че мадмоазел Блазен ще спи в стаята си. Те решават, че Виена не е гостоприемен град, но пренебрегват местните разпоредби и вечерят и спят заедно през всичките четири нощи, които прекарват там.
Казанова дава на мадмоазел Блазен трийсет луи от скромния си запас и я изпраща с дилижанса за Страсбург, откъдето тя отпътува за Монпелие, а той остава във Виена. Джакомо прекарва приятно времето си. Една вечер, докато се храни, до масата му се приближава красиво дванайсет-тринайсетгодишно момиче197 и го заговаря на латински. Заинтригуван, Казанова също отговаря на латински. Тя му казва, че майка й е на разположение в съседната стая, стига да желае. Той обаче отказва. Девойката го убеждава, че е по-добре да отиде, защото иначе майка й ще заподозре, че чука дъщеря й. Този цинизъм, изречен от дете, при това на латински, развеселява Казанова, който избухва в смях. Той обяснява на италиански какво означава думата. Момичето е твърде малко, за да я знае (вероятно я е чуло от някой възрастен) и невинно я повтаря. Девойката отговаря в стихове от крайно неприлична латинска поема, че зеленият плод възбужда небцето повече от зрелия.
Аделаида Почини явно е забележително дете и както се оказва, известна във Виена, където се появява на обществени места. Тя се представя като „малката дъщеря на благородник от Падуа“198 и демонстрира познания по етика на френски и по физика на латински. С природната й интелигентност очевидно се злоупотребява, защото е научена на няколко неприлични антични стиха, с които да привлича вниманието на богати мъже като Казанова. Аделаида му обещава, че ако отиде с нея, ще го обслужи или като Хебея, или като Ганимед. Макар и неволно — детето е твърде малко дори за Казанова — той се възбужда и я отпраща с два дуката. На другия ден обаче отива на адреса, който му е дала. Аделаида го поздравява от прозореца. Казанова влиза в къщата и докато се качва на горния етаж, среща баща й — комарджия и мошеник, когото познава от Лондон. Вече е късно да избяга и Антонио Почини извиква още двама побойници, които взимат кесията му с 200 дуката, но го оставят да избяга без последствия.
Дали Казанова усеща, че започва да губи почва под краката си? Той, който винаги е живял добре, вече едва свързва двата края (по неговия стандарт), а и преценките му за нещата вече не са така точни. Случаят с Ла Шарпийон в Лондон дълбоко накърнява достойнството му. Джакомо е измамен от малко момиче и се разминава на косъм от побой, а може би и смърт. Нещо повече, здравословното му състояние се влошава (хемороидите го измъчват периодично) и на всичко отгоре, едва четирийсетгодишен, той не се чувства млад. Унилостта му се засилва, когато щатхалтерът на Долна Австрия, граф Шратенбрах, го извиква, показва му откраднатата кесия, твърди, че е нарушил виенския закон срещу хазарта и му заповядва да напусне града до двайсет и четири часа. Разгневен, Джакомо се обръща към принца и императрицата, но безуспешно. Получава малка отсрочка, но после е принуден да замине.
Единайсета глава
Германия, Испания и затвор
1767 — 1768 г.
Казанова прекарва четири месеца в Аугсбург. Играе на карти, общува с местни аристократи и напълва кесията си, като срещу 100 дуката199 обяснява на принц Чарл Кърланд как да получи философски камък. После тръгва през Кьолн за Екс-ла-Шапел и Спа, където пристига на 1 август 1767 г. Спа е известен с шестте си минерални извора и — както често по онова време се оказва — място, където много се играе хазарт. Градът е пълен с хора и Казанова е принуден да наеме стая над шапкарски магазин, любезно предоставена му от собственика и съпругата му. Красивата им, но доста несговорчива племенница Мърси, спи в килер, който е почти част от стаята му. Джакомо решава, че това може да се окаже голямо предимство.
198
Wiener Diarium, 29 November 1766. Аделаида умира от туберкулоза на 31 август, 1767 г., на девет години и осем месеца. — Бел.а.