Когато Казанова пристига в Мадрид през Puerta de Alcala, една от древните градски порти, вещите му са старателно претърсени за нецензурирани книги, екземплярът му на „Илиада“ е конфискуван (макар по-късно да му го връщат) и запасът му от емфие е изхвърлен на пътя, защото е „прокълнат“. Най-сетне го пускат в града и той наема стаи в хотел. Garni du Cafe Francaise предлага известни удобства, но не е отоплен. В града духа пронизващ вятър и през зимата испанците ходят увити в дебели наметала, но, изглежда, не знаят как да сгряват къщите си. Казанова решава проблема, като моли да му изпратят някой занаятчия, който по негови указания му прави печка с дълга тръба, изкарана през един от прозорците.
Както отбелязва в спомените си, Джакомо не харесва испанците. Те мразят чужденците само защото не са имали благоразумието да се родят испанци. Освен това са ревниви и жестоки към жените си и непрекъснато ги подозират в неприлично поведение. Жените, от друга страна, са красиви, и често „горящи от желание“. На обществени места — по улиците, в театрите и дори в църквите — те гледат похотливо и всеки, достатъчно смел мъж, не остава разочарован.203
Първият човек, когото Казанова посещава, е председателят на Съвета на Кастилия, граф Д’Аранда, който има неограничени пълномощия в Мадрид. Д’Аранда е изключително неприятен човек, налага строги ограничения, които самият той не спазва, не го е грижа за огромната му непопулярност. Графът разпитва Джакомо по какви причини е пристигнал в Испания. Казанова отговаря, че иска да бъде полезен на управниците. Д’Аранда му обяснява, че за да получи някаква длъжност, първо трябва да се обърне към посланик Алвизи Себастиано Мочениго. Без негова помощ Казанова не може да очаква нищо от испанските власти. Джакомо пояснява, че е persona non grata във Венеция и тогава графът му заявява, че в двореца няма място за него без одобрението на посланика.
Без да храни големи надежди, Казанова отива във венецианското посолство и се представя на секретаря Гаспаро Содерини, който е слисан, че ренегат като него има наглостта да се появи. Джакомо хладнокръвно отговаря, че посланикът едва ли ще го пренебрегне само защото е влязъл в конфликт със Светата инквизиция във Венеция. Още повече, че в Мадрид представлява не Светата инквизиция, а Венецианската република, на която Казанова е поданик. Содерини се изчервява и съветва Джакомо да опише всичко това в писмо до посланика. На другия ден идва граф Мануци, красив млад мъж, който казва, че живее в частната къща на посланика. Графът е изпратен да го уведоми, че Мочениго с радост ще разговаря насаме с него. Мануци знае всичко за Казанова — историята за затворничеството и бягството му от „Оловните стени“. Всъщност той се оказва синът на човека, отговорен за ареста на Джакомо.
Казанова се спогажда с Мануци и това е добре, защото младият мъж се оказва любовник на посланика. Въпреки, че е женен и има две деца, Мочениго е известен с хомосексуалните си наклонности204 и обожава Мануци. Той заявява, че може да върти посланика на малкия си пръст и съвсем не преувеличава. Това е обществена тайна в Мадрид, където Мочениго обаче се ползва с уважение. Джакомо схваща какво е положението, прегръща сърдечно Мануци и приема поканата му да пият кафе в стаята му на следващата вечер. Младият мъж казва, че ще се погрижи посланикът да присъства. Така и става. Мочениго казва, че не може да приеме открито Казанова, затова ще стори необходимото по по-дискретен начин. Скоро след това сенаторът Дандоло изпраща на посланика писмо, в което е приложена препоръка от друг виден венециански благородник и Казанова е приет в средите на италианските емигранти в Мадрид.
204
През 1773 г. Мочениго е арестуван във Венеция за содомия и е осъден на седем години затвор. — Бел.а.