Джакомо и Нина обаче не могат да забравят факта, че вече живеят в града, където се намира и любовникът й граф Рикла. Всъщност графът е един от първите хора, с които Казанова се среща в Барселона. Военачалникът го поздравява хладно, но го поканва на вечеря. Двамата не се разбират добре. Рикла е тъжен, потискащо сериозен и крайно необщителен. Джакомо решава, че не трябва да обвинява Нина за желанието й да търси по-интересна компания. Седмица след пристигането му в града тя му изпраща писмо да я посети и той не се поколебава да го стори. Нина казва, че Рикла е бил с нея вечерта и току-що си е тръгнал. Часът е десет. Казанова разговаря с нея и с по-голямата й сестра и после се прибира в гостоприемницата, в която е отседнал. Той отива при Нина няколко вечери винаги по едно и също време, но без да си позволява еротични лудории. Една вечер, докато се връща в гостоприемницата, го спира офицер от Валунската кралска гвардия и го предупреждава да не посещава толкова често и открито любовницата на граф Рикла. Връзката им се обсъжда в кафенетата и Казанова греши, ако смята, че Рикла ще търпи това. Офицерът добавя, че мнозина предишни любовници са се разкайвали, защото са имали големи неприятности. Джакомо му благодари любезно и продължава да посещава Нина. Той не е влюбен в нея и двамата не се отдават на плътски наслади, но тя е забавна и Казанова не вижда причина да престане да я вижда.
Историята е прекратена не поради намеса на любовника на Нина, а заради факта, че една вечер Казанова я заварва да разговаря с най-големия му враг — Джакомо Пасано. Казанова незабавно я предупреждава що за човек е той и тя го изгонва. Пасано, който се надява да й продаде някои от картините си, е разгневен. На следващата вечер, когато Казанова излиза в полунощ от къщата й, го нападат двама мъже. Той ранява единия и побягва, но другият стреля и куршумът минава през ръкава на връхната му дреха. На 16 ноември 1768 г. органите на реда го събуждат в седем часа, арестуват го и конфискуват паспортите му. Гледайки през прозореца на килията, в която е задържан, Казанова вижда Пасано с неколцина офицери. Погледите им се срещат и негодникът се смее.
За процес и дума не става. Джакомо е затворен в килия на Torre de San Juan без изгледи да бъде освободен. За щастие му позволяват да обзаведе удобно килията си и да си купува хубава храна. Дават му и моливи и хартия и през следващите два дни Казанова започва да пише коментар върху историята на венецианското правителство, публикуван през 1676 г. от френския историк Амелот дьо ла Хусае. Историята на републиката разгневява венецианските патриции толкова много, че те решават да затворят Хусае в Бастилията. Казанова се надява, че коментарът му за книгата ще се хареса на венецианците и Светата инквизиция ще го помилва. Творбата му е завършена и публикувана през следващата година.208
Една сутрин най-после му казват да се облече и да излезе от килията. Връщат му вещите, включително паспортите, и му казват, че всичко е наред, но трябва да напусне Барселона до три дни, а Каталуния — до осем. Ако съдим по „Спомени“, не му обясняват защо е бил арестуван, но това сигурно е резултат от машинации на Пасано, който очевидно обвинява врага си, че наред с всичко друго е раздавал фалшиви менителници. Радостен, че излиза от затвора, Казанова решава да не обжалва решението на властите и да замине за Франция.
Дванайсета глава
Неопределени скитания
1768 — 1783 г.
Казанова напуска Барселона и отива в Периньо, град на около 150 километра. По пътя кочияшът му забелязва, че ги преследват трима разбойници, които през нощта се появяват в крайпътната гостилница, където отсяда Джакомо. Убеден, че те са изпратени от Рикла, за да го убият, Казанова тръгва преди зазоряване и пристига жив и здрав в Периньо, а сетне продължава към Нарбон, Безие и Монпелие.
Монпелие много му харесва. Храната — риба или птици — е чудесно сготвена, виното е отлично, а и момичетата са красиви. Казанова решава да прекара приятно тук поне седмица. Пък и в града живее мадам Кастел-Бажак, или мадмоазел Блазен, както я нарича, с която преди две години се разделя във Виена. Тъй като знае, че тя е омъжена за аптекар, Джакомо влиза във всяка дрогерия в града и обсъжда надълго и широко занаята на аптекарите, докато най-сетне попада в магазина, собственост на съпруга на мадмоазел Блазен. Докато двамата разговарят, тя го вижда през прозореца и му изпраща бележка. Казанова се запознава със съпруга й и свекърва й, вечеря няколко пъти с тях и със задоволство установява, че тя е абсолютно щастлива. На практика благополучието й се дължи предимно на неговата помощ.