— Господин президент, от какво естество е заплахата, надвиснала над нас?
— Не мога да ви отговоря в момента, Лестър. Трябва да съм сигурен обаче, че вие и вашият екип сте в безопасност. Щом мога да ви кажа, ще го направя.
Затворих, преди да успее да ме попита как ще се отрази случващото се на изслушването пред комисията, което със сигурност го вълнуваше.
Вероятно мислеше, че се опитвам да отвлека вниманието на нацията от онова, което се опитваше да ми причини. Умът на човек като Лестър ще се насочи най-напред в тази посока. Ние тук възприемахме случващото се като извънредна ситуация, включително се опитвахме да осигурим безопасността на управленските структури, за да продължат да работят, а той не спираше с евтините си политически машинации.
В съвещателната зала включих лаптопа и се свързах с Каролин Брок.
— Господин президент — каза тя, — всички са в безопасност в оперативния център.
— Брендан Мохан? — попитах за своя съветник по националната сигурност.
— Той също.
— Род Санчес? — Председателят на Комитета на началник-щабовете.
— В безопасност е — отговори Каролин.
— Дом Дейтън? — Секретарят по отбраната.
— В безопасност.
— Ерика Бийти?
— В безопасност.
— Сам Хейбър?
— Да, сър.
— И вицепрезидентът?
Моят кръг от шестима.
— Всички са в безопасност в оперативния център — отговори Каролин.
„Използвай ума си и намери изход.“
— Подготви ги, че ще говорят с мен след няколко минути — казах.
ГЛАВА 88
Върнах се в щаба, където компютърните специалисти продължаваха да полагат усилия. Сравнително младите им лица бяха уморени и със зачервени очи, жестовете им бяха припрени, приличаха повече на студенти, които зубрят за последните изпити, а не на експерти по киберсигурност, които се опитват да спасят света.
— Спрете — казах. — Всички да спрат.
В стаята настъпи тишина. Всички насочиха погледите си към мен.
— А дали пък — започнах — не сте прекалено умни, хора?
— Как прекалено умни, сър?
— Така. Възможно ли е да знаете толкова много и да се борите с нещо толкова сложно, че да не можете да стигнете до просто решение? Да се занимавате с дребните детайли и да не виждате цялото?
Кейси огледа присъстващите в стаята, вдигна ръка.
— На този етап съм готова да…
— Покажете ми го — казах. — Искам да видя това чудо.
— Вируса ли?
— Да, Кейси, вируса. Този, който ще съсипе страната ни, уточнявам, в случай че не си сигурна за кой вирус говоря.
Всички бяха на ръба, уморени, в стаята витаеше отчаяние.
— Съжалявам, сър. — Кейси сведе глава и започна да работи на един от лаптопите. — Ще използвам смартскрийн — каза тя и за пръв път забелязах, че бялата дъска всъщност е нещо като компютърна бяла дъска.
Погледнах към смартскрийна. Изведнъж се появи дълго меню с файлове. Кейси превъртя надолу, накрая избра един и кликна върху него.
— Ето го — каза тя. — Вашият вирус.
Погледнах веднъж, после втори път:
Suliman.exe
— Колко скромно от негова страна — отбелязах. Нарекъл беше вируса на себе си. — И това е файлът, който търсихме две седмици, така ли?
— Сър, вирусът се криеше при търсенето — каза Кейси. — Нина го е програмирала така, че да избягва логването, ами всъщност изчезваше, когато го търсехме.
Поклатих глава.
— И можете да го отворите, нали? Отваря ли се?
— Да, сър. Но и това ни отне доста време.
Започна да пише на лаптопа и съдържанието на вируса се показа на екрана.
Не знаех какво да очаквам. Може би зелено чудовище, готово да лапа данни като някой побъркан Пакман[15].
А беше само куп разбъркани символи и букви. Шест реда главни и малки букви, цифри, пунктуационни и други знаци, които не приличаха на изписването на нито една дума в който и да е език.
— Това да не е някакъв криптиран код, който трябва да разкодирате?
— Не — каза Оги. — Това е маскиран програмен код. Нина го направи така, за да не може да бъде прочетен, нито пресъздаден в обратен ред. Идеята е да не подлежи на разчитане.
— Но вие сте успели да го пресъздадете, нали?
— Успяхме, до голяма степен — потвърди Оги. — Хората тук са страхотни, но не можем да сме сигурни, че сме го възстановили напълно. И сме наясно, че не успяхме да пресъздадем механизма, с който отчита времето.
Издишах, поставих ръце на кръста, наведох глава.
— Ясно, не можете да го обезвредите. Нито да го унищожите.
Кейси каза:
— Точно така. Когато се опитаме да го обезвредим или премахнем, вирусът се активира.
15
Герой от компютърна игра, който се движи през лабиринт от точки и неговата цел е в битка с враговете си да изяде всички точки. — Бел. прев.