„Просто“, беше казала в съобщението си Нина, когато твърдеше, че вирусът може да бъде спрян. Не трябва да си специалист, беше написала.
Просто. Просто е, ако знаеш думата.
— Каква, по дяволите, е паролата? — обърнах се към Оги. — Никога нищо ли не е споменавала?
— Нямах представа — каза той. — Мога само да предположа, че това е бил нейният начин да ме защити, да разделим информацията, с която разполагаме…
— Но може би нещо ти е подхвърлила. Като намек, дала ти е някаква следа? Мисли, Оги, мисли.
— Аз… — Оги постави ръка на челото си. — Аз…
Опитах се да се сетя за нещо, което Нина може да ми е казала в Овалния кабинет. Говореше за страната в пламъци, че с партньора й Оги са заедно в сделката. Даде ми билети за бейзболния мач. Хеликоптера в Дубай…
Можеше да е всичко.
— Напиши „Сулиман“ — казах на Девин.
Той го написа и го потвърди с „Въведи“. Думата изчезна.
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА:…….27:46
— Използвай главни — предложи Кейси. — Може да различава главни от малки букви.
Девин го направи. Нищо.
— Всичко да е с малки.
— Не.
— Напиши цялото име „Сулиман Синдурук“ — предложих.
Девин го написа. Никаква реакция.
— Господи, как ще се справим с това? — попитах.
„Просто“ беше написала Нина в съобщението.
Потупах джобовете си. Огледах стаята.
— Къде ми е телефонът? Къде, по дяволите, е телефонът ми?
— Опитай „Нина“ — предложи Оги.
— Не става. Не става и ако всичко е с главни букви — обяви Девин, след като изпробва и двата варианта. — Нито с малки.
— Опитай с „Нина Шинкуба“ по всички различни начини.
— Как точно се пише „Шинкуба“?
Всички погледнаха Оги, а той сви рамене.
— Научих фамилията й от вас — рече ми той.
Никога не я бих виждал изписана. Лиз ми я каза. Трябваше да й се обадя. Отново пребърках джобовете си, огледах стаята.
— Къде ми е телефонът?
— Вероятно се пише „ш-и-н-к-у-б-а“ — предположи Кейси.
Девин опита най-различни варианти:
Нина Шинкуба
нина шинкуба
НИНА ШИНКУБА
НИНАШИНКУБА
нинашинкуба
Никакъв късмет. Погледнах таймера:
26:35
— Къде, по дяволите, е моят телефон? — отново попитах. — Някой да е… И си спомних. Оставих телефона си в щаба. Когато Девин се канеше да активира вируса. В този момент съобщиха на Алекс за нападението отвън и той веднага ни доведе в съвещателната зала, тогава го бях забравил.
— Веднага се връщам — казах.
Алекс продължаваше да говори по радиостанцията и да наблюдава Случващото се навън, видя ме да излизам и се втурна да препречи пътя ми към вратата.
— Недейте, сър! В изолация сме. Още няма сигнал, че всичко е чисто.
— Телефонът ми, Алекс Трябва ми…
— Не, сър, господин президент.
Сграбчих го за ризата за негова изненада.
— Заповядвам ти, агент. Телефонът е по-важен от моя живот.
— Тогава аз ще го донеса — заяви той.
Посегна към джоба си.
— Тръгвай, Алекс! Върви!
— Момент, сър. — Той извади нещо от джоба си.
— Продължавайте да опитвате! — Викнах към екипа си. — Пробвайте с името на Оги! Оги Косленко!
ГЛАВА 106
Бах седеше върху пералнята със сушилня. Оттласна се и безшумно скочи на пода в тъмното помещение. Надзърна през вратата. Както й бяха казали, сутеренът не беше лабиринт от стаи, а един дълъг коридор с няколко помещения от всяка страна и стълбище в средата, вляво от нея.
От отворения прозорец зад гърба си чу шумове, идващи отвън: кацане на летателен съд, суматоха от извикани на висок глас команди, забързани стъпки по земята, разпръсване на хора.
Хеликоптерът. Пристигаха морските пехотинци, вероятно и Специалните части.
Бързи, тежки стъпки. Отново тичаха. Тичаха към отворения прозорец…
Приклекна, вдигна оръжието си.
Мъжете се приближиха и спряха. Един от тях застана точно до прозореца.
Какво правеха…
После чу гласа:
— Западен отряд, заемете позиция!
Западен отряд.
Това беше западната част на хижата. Западният отряд. Вероятно имаше северен, южен и източен.
Бяха обкръжили мястото от всички страни.
В този момент тя си спомни за майка си Делила и какво беше изтърпяла по време на посещенията на войниците, какво беше правила за децата си всяка нощ, как оставяше сина и дъщеря си в стая, отдалечена от спалнята, в гардероб, слагаше им слушалки, за да слушат Пасакалия[20] или Концерт за две цигулки, а не шумовете, долитащи от спалнята. „Слушайте само музиката“, нареждаше тя на Бах и на брат й.
20
Пасакалия е музикално произведение, възникнало в Испания в началото на XVII век. Йохан Себастиан Бах е композирал Пасакалия и фуга в до минор. — Бел. прев.