— Имам ли някакви полезни ходове в тази ситуация? — попитах.
Никой не се сети за такива.
— Сега да видим Саудитска Арабия — предложих. — Какво, по дяволите, се случва там?
Ерика Бийти ми подаде следната информация: „В Саудитска Арабия са арестували няколко десетки души заради предполагаем заговор за убийството на крал Саад ибн Сауд. Очевидно са открили оръжия и експлозиви. Не се е стигнало до покушение, но властите твърдят, че подготовката е била в „последните етапи“, когато „Мабахит“ е извършила обиски и масови арести“.
Саад ибн Сауд беше само на трийсет и пет, най-малкият син на предишния крал. Едва преди година баща му се отказа от управлението и за изненада на мнозина определи принц Саад за свой наследник на трона. Решението му разгневи много хора в кралската фамилия. Три месеца след възкачването му на престола баща му почина и Саад ибн Сауд стана най-младият крал на Саудитска Арабия.
Оттогава пътят му беше изпълнен с препятствия. Той се опитваше да се справи, като използваше тайната полиция „Мабахит“, за да сломи дисидентите, а една нощ преди няколко месеца беше екзекутирал десет от тях. Това не ми хареса, но не можех да направя кой знае какво. Той ми беше необходим в този регион. Страната му е нашият най-близък съюзник. И без стабилна Саудитска Арабия влиянието ни щеше да отслабне.
— Кой стои зад това, Ерика? Иран? Йемен? Работа на вътрешни хора ли е?
— Не е ясно, сър. Не знаем. Неправителствените организации за защита на човешките права твърдят, че не е имало никакъв заговор за убийство, че това е само извинение, с което да отстранят още от политическите противници на краля. Знаем, че част от богатите, но почти лишени от влияние членове на кралската фамилия също са били отстранени. По тези места се задават тежки времена.
— Помагаме ли?
— Предложихме помощ. Засега не са я приели. Положението е… напрегнато.
В голяма част от Близкия изток цареше смут. Докато се справях с проблема у дома. А точно в този момент нестабилността беше последното, от което имах нужда.
В два и трийсет, отново в Овалния кабинет, говорех по телефона:
— Госпожо Копеки, синът ви е герой. Изключително високо ценим службата му за страната. Моля се за вас и вашето семейство.
— Той обичаше… обичаше страната си, президент Дънкан. — Гласът й трепереше. — Вярваше в мисията си.
— Сигурен съм, че той…
— Аз не — прекъсна ме тя. — Не знам защо все още трябва да сме там. Не могат ли онези хора сами да решат как да управляват глупавата си страна?
Отгоре светлините премигнаха за кратко. Какво им стана на тези лампи?
— Разбирам, госпожо Копеки — казах.
— Наричайте ме Маргарет, всички ми казват така. Може ли да ви наричам Джон?
— Маргарет — казах на жената, която наскоро беше изгубила своя деветнайсетгодишен син — може да ме наричате както решите.
— Знам, че се опитвате да ни измъкнете от Ирак, Джон. Но се постарайте повече. Да се махаме оттам.
Три без десет, в Овалния кабинет с Дани Ейкърс и Джени Брикман, моя съветник по политическите въпроси.
Влезе Каролин и ме погледна, поклащайки предупредително глава — все още никакви новини, никаква промяна.
Трудно беше да се съсредоточа върху каквото и да било друго. Но нямах избор. Светът нямаше да спре заради заплахата.
Каролин се присъедини към нас и седна.
— Това е от Министерството на здравеопазването и социалната политика — каза Дани.
Днес обаче не бях в настроение за докладите на министъра на здравеопазването, исках да съкратя времето за несъществени въпроси, затова накарах Дани да обобщи написаното.
— Проблемът е с „Медикейд“[7] — подзе Дани, — засяга Алабама. Помниш ли, че Алабама беше един от щатите, които отказаха разширяване на „Медикейд“ въз основа на Закона за достъпна здравна грижа?
— Помня.
Каролин скочи от мястото си и се втурна към вратата, която се отвори, щом тя стигна до нея. Секретарката ми Джоан държеше бележка.
Дани млъкна вероятно защото беше забелязал изражението на лицето ми.
Каролин прочете бележката и ме погледна.
— Трябва да дойдете в Кризисната зала, сър — каза тя.
Ако беше това, от което се страхувахме, щяхме да го чуем заедно за пръв път.
ГЛАВА 11
Седем минути по-късно с Каролин влязохме в Кризисната зала.
Веднага разбрахме: не беше това, от което се страхувахме. Атаката все още не беше започнала. Пулсът ми се успокои. Не бяхме тук за забавление и игри, но не ставаше дума и за кошмара. Все още.
7
Осигурителна програма в САЩ, която работи на щатско и федерално ниво и предоставя помощ при медицинските разходи на определени граждани. — Бел. прев.