Той някак я беше заглушил. Обезвредил я беше, когато е минавал през нея.
Този човек беше извършил хакерска атака върху електронната система на „Пенсилвания авеню“ 1600. Свалил беше хеликоптер в Дубай. И знаеше думите „Тъмните векове“.
— Тук съм, Оги — казах. — Поиска среща, ето ти я. Кажи ми как си научил за „Тъмните векове“.
Той повдигна вежди. Почти се усмихна. Да научи човек тези думи беше голямо постижение и той беше наясно.
— С хакерска атака? — попитах. — Или…
Сега вече наистина се усмихна.
— Именно това „или“ ви притеснява. Толкова много ви притеснява, че не можете да се насилите да изречете думите.
Не му възразих. Имаше право.
— Защото не съм го получил косвено — каза, — има само един начин, по който бих могъл да го науча. И знаете какво имам предвид.
Щом Оги не беше научил за „Тъмните векове“ чрез хакерска атака — а беше трудно да си представи човек как би могъл, — следователно беше научил израза от човек, а списъкът с хората, които имаха достъп до „Тъмните векове“, беше съвсем кратък.
— По тази причина сте се съгласили да се срещнете с мен — каза той. — Съвсем ясно разбирате… какво означава.
Кимнах.
— Означава, че в Белия дом има предател — уточних аз.
ГЛАВА 25
Тълпата около нас избухна възторжено. Засвири орган. „Нешънълс“ изтичаха вън от игрището. Някой тръгна към нас по пътеката. Завидях на този човек, чиято най-голяма грижа в този момент беше дали да отиде да се изпикае, или да се нареди на опашката, за да си вземе начос.
Телефонът ми позвъни. Посегнах към джоба, после осъзнах, че движението ми може да предизвика тревога.
— Телефонът ми — обясни?. — Просто телефонът ми. Проверка дали съм добре.
Оги събра вежди.
— Какво е това?
— Началникът на кабинета ми. Проверява дали съм добре. Нищо повече.
Оги се отдръпна, изпълнен с подозрение. Не изчаках разрешението му. Ако не отговорех на Каролин, тя щеше да предположи най-лошото. И това щеше да доведе до последствия. Щеше да отвори писмото, което й бях дал.
Съобщението отново беше от К Брок. Отново число, този път 4. Написах СРЕЩА и го изпратих.
Оставих телефона си настрана.
— Сега ми кажи. Как научи за „Тъмните векове“?
Той поклати глава. Нямаше да е толкова лесно. Партньорката му не би споделила тази информация, нито пък той. Все още. Тя беше част от козовете им. Вероятно дори беше единственият им коз.
— Трябва да знам — настоях.
— Не, не трябва. Искате да знаете. Онова, което задължително трябва да научите, е далеч по-важно.
Трудно беше да си представя, че има нещо по-важно от това дали някой от вътрешния ми кръг е предал страната ни.
— Тогава ми кажи онова, което искам да науча.
— Страната ви няма да оцелее — каза той.
— Какво означава това? Как?
Сви рамене.
— Честно казано, като се замисли човек, това е просто неизбежно. Мислите ли, че можете завинаги да изключите вероятността за ядрена експлозия в Съединените щати? Чели ли сте „Кантата за Лейбовиц“[10]?
Поклатих глава, запрехвърлях в ума си заглавието. Звучеше познато, от час по английски в гимназията.
— Или „Четвъртото преобразуване“[11]— продължи той. — Възхитително изследване на… цикличната природа на историята. Човечеството е предсказуемо. Правителствата се отнасят зле с хората — със собствения си народ и с другите. Винаги са го правили и никога няма да спрат. Затова народът се надига. Има действие и противодействие. Така се е движил прогресът и така ще продължи.
Размаха пръст.
— Обаче сега, сега вече технологията позволява на един човек да предизвика пълна разруха. Това променя ситуацията, нали? Сигурното взаимно унищожение вече не може да се предотврати. Стана излишно вербуването на хиляди, на милиони за дадена кауза. Няма нужда от армия за действие. Необходим е само един човек, който да иска да унищожи всичко, да иска да умре, ако е необходимо, да не се поддава на принуда, нито на преговори.
От вещаещото буря небе дойде първият гръм. Гръмотевица без мълния. Все още без дъжд. Прожекторите на бейзболното игрище вече светеха и беше без значение, че небето се смрачава.
Приведох се, впил поглед в очите му.
— Това да не е урок по история? Или ми казваш за събитие, което предстои?
Той премигна. Преглътна с мъка, адамовата му ябълка подскочи.
— Неизбежно събитие — каза с променен глас.
— Колко неизбежно?
— Въпрос на часове.
10
Произведение на Уолтър Милър от 1959 г., издадено на български под заглавието „Апокалипсис I“. В него авторът проследява историята на цивилизацията след ядрен взрив. — Бел. прев.
11
Произведение на Уилям Строс и Нийл Хау от 1991 г., известно като „Теорията за четвъртото преобразуване“ или само като „Четвъртото преобразуване“, изследващо повтарящия се цикъл на поколенията в историята на Съединените щати. — Бел. прев.