— Няма да успеете до няколко часа, разбирам. Въпреки това си струва усилието. И го направете дискретно.
— Искате от мен да държа секретар Хейбър в неведение относно събитията ли?
Лиз е все още нова на тази работа, затова не се възприема като равна на другите членове от моя екип по национална сигурност, част от който е и Сам Хейбър, от Департамента за вътрешна сигурност.
— Сам може да е в течение, че проследявате тези хора. Най-малкото той ще го очаква. Но не докладвайте резултатите си на никой друг, освен на мен или на Каролин. Ако той попита — ако изобщо някой попита, — отговорът ви ще бъде „Все още не разполагаме с нищо“. Нали?
— Господин президент, може ли да говоря свободно?
— Разбира се, Лиз. Иначе ще се ядосам.
У подчинените си не ценя нищо друго така, както готовността да ми кажат, че бъркам, да ме предизвикат, да изострят уменията ми да взимам решения. Най-сигурният път към провала е да се заобиколя с подлизурковци и блюдолизци.
— Защо, сър? Защо не бива да съгласуваме работата си по възможно най-открития начин? Ще бъдем по-ефикасни, ако едната ръка знае какво прави другата. На това ни научи 11 септември.
Погледнах към лицето на Каролин върху разделения екран. Тя сви рамене в отговор, съгласи се с мен, че е добре да кажа на изпълняващия длъжността директор на ФБР истината.
— Кодовите думи „Тъмни векове“, Лиз. Освен мен само осем души в света знаят тези кодови думи. Те никога не са били записвани, по моя заповед. Никога не са били повтаряни извън нашия кръг, по моя заповед. Нали?
— Да, сър, разбира се.
— Дори специално създаденият екип от технически лица, които имат за задача да намерят и обезвредят вируса, дори те не знаят за „Тъмните векове“, разбирате ли?
— Да, сър. Само ние, осем души, и вие.
— Един от тези осем души е съобщил кодовите думи на „Синове на джихада“ — казах.
Настъпи мълчание, докато изпълняващият длъжността директор осмисли чутото.
— Което означава — продължих, — че изтичането на информация не е единственото дело на този човек.
— Да, сър.
— Преди четири дни, в понеделник, една млада жена прошепнала тези думи на дъщеря ми в Париж, за да ми ги повтори. Тази жена е Нина, която снайперист застреля при стадиона.
— Боже мили.
— Тя се приближила към дъщеря ми и й казала да ми предаде думите „Тъмни векове“ и да ми каже, че времето ми изтича и че ще се срещне с мен в петък.
Брадичката на Грийнфийлд леко се вирна, докато осмисляше чутото.
— Господин президент… Аз съм една от тези осем — каза тя. — Как така съм извън подозрение?
Браво на нея.
— Преди да те посоча за изпълняващ длъжността директор преди десет дни, ти не беше част от това. Който и да е външният човек, който ни разиграва така, който и да е този от осемте, който му помага — било е необходимо време за изготвянето на плана. Не се е случило от вчера за днес
— Следователно не може аз да съм предателят — направи извода тя, — защото не съм имала достатъчно време.
— Да, времето е факторът, който те оневини. Така че като изключим теб, Каролин и мен, остават шестима, Лиз. Шестима, които биха могли да бъдат нашият Бенедикт Арнолд[12].
— Допускате ли, че един от тези шестима е споделил със съпруг или съпруга, или пък с приятел, който да е продал информацията? Това би било нарушение на нареждането ви за спазване на правилата за поверителност, но все пак…
— И върху тази възможност мислих. Но който и да ни е предал, не просто е съобщил кодов израз. Той е част от това. Ничия съпруга или съпруг, ничий приятел няма такъв достъп и източници, за да го направи. Говорим за служители на правителството.
— Следователно един от нашите шестима.
— Един от нашите шестима — потвърдих. — Разбираш, Лиз, че само на теб вярвам безрезервно.
ГЛАВА 39
Щом приключих с временния директор на ФБР Грийнфийлд, Каролин ми каза, че ме чака следващото обаждане.
Миг по-късно, след кратко трептене, на екрана се появи образът на плешив мъж с дебел врат, сериозно изражение и добре поддържана брада. Торбичките под очите му издаваха не възрастта му, а тежката седмица, която бяхме преживели.
— Господин… президент — каза той. Английският му беше безукорен, акцентът едва-едва се долавяше.
12
Бенедикт Арнолд (1741–1801) е фармацевт, предприемач и военен командир от Войната за независимост на САЩ. Счита се за най-големия предател на страната си, защото първоначално се бие на страната на американците, воюващи за независимост, после преминава на страната на британците. — Бел. прев.