ГЛАВА 65
В залата за съвещания говорех с директора на ЦРУ Ерика Бийти. Дани я наричаше „призрак“ — не като намек за дългогодишната й служба като шпионин в агенцията, ами заради лицето й, което не изразяваше нищо, и тъмните кръгове под подпухналите й очи. „Знам, че е видяла много и е направила много, казваше той, а и не ми се мисли какво са й сторили източногерманците, докато е била в плен, но по дяволите, не мога да се отърва от представата как вари отвари във врящ казан в къщичката си от козунак[14].“
Нека да е призрак, като е рекъл. Но беше мой призрак. И знаеше повече за Русия от всяко живо същество. Освен това е един от шестимата, които биха могли да издадат „Тъмните векове“.
— И какво прави той, Ерика?
Тя кимна, осмисляше всичко, което й бях казал.
— Господин президент, стилът на Чернокев е друг — каза ми тя. — Той наистина е безмилостен, но не е безразсъден. Разбира се, той има интерес да нанесе огромни поражения на страната ни, но рискът е твърде голям. Ако Русия е замесена в това, той е наясно, че отговорът ни ще е равен по сила. Не ми се вярва да поеме такъв риск.
— Искам обаче да отговориш на въпроса ми — настоях. — Той ли стои зад този вирус и ако стои и вече знае, че сме възстановили военния си капацитет, какво ще направи?
— Очаквам да се откаже от плана си — каза тя. — Рискът вече е твърде голям за него, защото без значение колко парализирани сме у дома, все още можем да му нанесем удар. Само че, господин президент, не виждам в случващото се руския стил на действие.
Телефонът ми иззвъня: К. Брок.
— Трябва да приключваме, Ерика.
— До компютър ли сте? — попита Каролин, когато отговорих на позвъняването й.
Съвсем скоро екранът на компютъра ми беше разделен на две между Каролин Брок в Белия дом и видео на пауза с Тони Уинтърс, водещия на „Говорете с медиите“, прическата му беше вещо оформена, вратовръзката му имаше безукорен възел, ръцете му бяха вдигнати, а устата — застинала насред дума.
— Приключили са преди половин час — каза Каролин. — Тази сутрин започнаха да дават откъси. Цялото интервю ще бъде излъчено утре сутрин.
Кимнах. Видеото започна.
Уинтърс продължи изречението си:
— … зи вечер съобщава, че президентът е в неизвестност, че никой от помощниците му не знае къде е. Госпожо вицепрезидент, в неизвестност ли е президентът?
С мрачно изражение Кати кимна, сякаш очакваше въпроса.
Бих очаквал да се разсмее, все едно й задават нелеп въпрос. Тя вдигна ръка и я свали като томахавка.
— Тони, президентът работи денонощно за народа си, за да има работни места, хората да се чувстват в безопасност, да се намали данъчната тежест над средната класа.
— Въпросът обаче е дали е в неизвестност?
— Тони…
— Знаете ли къде е?
Тя се усмихна учтиво. Най-после!
— Тони, не водя графика на президента на Съединените щати. Мога само да предположа, че непрекъснато е в обкръжението на своите помощници и Тайните служби.
— Репортажите твърдят, че дори помощниците му не знаят къде е.
Разпери ръце.
— Няма да отговарям на голи предположения.
— Според някои сведения президентът е напуснал Вашингтон и се приготвя за явяването си пред комисията на Камарата. Според други заболяването на кръвта, от което страда, отново е напомнило за себе си и в момента той се лекува.
Вицепрезидентът поклати глава.
— Ето — каза Каролин. — Точно тук.
— Тони — започна Кати, — сигурна съм, че критиците с удоволствие ще представят президента като човек в състояние на нервен срив, който се е скрил или панически напуснал столицата. Случаят обаче не е такъв. Независимо дали аз знам с точност неговото местонахождение в този момент, или не го знам, убедена съм, че той има пълен контрол над управлението. Само това ще кажа по темата.
Видеоклипът свърши. Облегнах се на стола си.
Каролин избухна.
— Неговите критици щели с удоволствие да го представят като човек в нервен срив? Който се е скрил? Избягал е панически? Тя им сложи думите в устата! Нервен срив? Шегува ли се?
— Затова ли ми позвъни?
— Този откъс ще се върти цял ден. Няма да остане човек, който да не го е видял. Ще е на първата страница на неделните вестници.
— Все ми е едно.
— В нито един от репортажите от снощи не се споменава за нервен срив или паническо бяг…
— Кари.
— Господин президент, тази работа е внимателно пресметната. Тя не е някой неопитен начинаещ. Очакваше точно този въпрос. Била е готова с отговора…
14
Къщата на вещицата от приказката „Хензел и Гретел“ е от хляб, козунак и захар. — Бел. прев.