Десет години по-късно самата аз бях изтълкувала реакцията на Крамър точно по същия начин, но знаейки, че чичо Девън скоро трябва да излиза, реших да не губя повече време в обсъждане на въпроса. Вместо това извадих касетофона, който бях намерила в куфара на Мак, и обясних как съм го открила. После му пуснах записа. Видях тъжната усмивка на чичо си, когато Мак заговори на учителката, а после обърканата му гримаса, когато Мак започна да рецитира:
След като изключих касетофона, чичо ми каза с дрезгав глас:
— Радвам се, че майка ти не е била там, когато си намерила тази касета, Каролин. Не мисля, че трябва да я чува, когато и да било.
— Не възнамерявам да й позволя да я чуе. Но, Девън, опитвам се да разбера какво означава това, ако изобщо означава нещо. Мак споменавал ли ти е някога, че взема частни уроци при учителка по драматично майсторство в „Колумбия“?
— Спомням си, че всичко стана почти случайно. Нали знаеш, когато Мак навърши тринадесет и гласът му започна да мутира, имаше един период, в който беше станал наистина писклив. В училище му се подиграваха безмилостно заради това.
— Не си спомням гласът на Мак да е бил писклив — възразих, но после спрях и прерових паметта си. Когато Мак е станал на тринадесет, аз съм била осемгодишна.
— Разбира се, с времето гласът му стана по-дълбок, но Мак бе по-чувствително дете, отколкото осъзнаваха повечето хора. Никога не показваше, че е наранен, но години по-късно ми призна колко нещастен се е чувствал през този период. — Чичо Дев почука стената на чашката си, потънал в спомени. — Може би някакъв остатък от тази болка го е накарал да се захване с тези уроци за гласа. От друга страна, Мак искаше да стане съдебен адвокат, и то добър. Каза ми, че добрият съдебен адвокат трябва да бъде и добър актьор. Може би това е обяснението и за уроците, и за стиховете, които рецитира на тази лента.
Очевидно е, че не успяхме да стигнем до заключение. Дали Мак бе избрал този мрачен откъс поради собственото си душевно състояние, или просто рецитираше предварително подготвен, случайно избран текст, нямаше как да узнаем. Нито пък можехме да сме сигурни дали е спрял касетофона, или е изтрил останалата част от урока с преподавателката по драматично изкуство.
В дванадесет и тридесет чичо Дев ме прегърна сърдечно и се отправи към игрището за голф. Аз се върнах в Сътън Плейс и останах доволна, че мога да отида там, защото вече не се чувствах у дома си в апартамента в Уест Вилидж. Ужасно ме потискаше това, че той бе съвсем близо до мястото, където живееше Лизи Андрюс. Сигурна съм, че ако жилището ми бе някъде другаде, детектив Барът нямаше да се опитва да свърже Мак с нейното изчезване.
Исках да разговарям с Аарон Клайн — сина на учителката по драматично изкуство на Мак. Нямаше да е трудно да се свържа с него. Аарон работеше в „Уолъс и Мадисън“ почти от двадесет години и бе избран да наследи чичо Елиът. Спомних си, че една година след изчезването на Мак майката на Аарон стана жертва на грабеж, завършил с убийство, и че мама и татко отидоха заедно с чичо Елиът да му изкажат съболезнованията си, докато изпълняваше шивах7.
Проблемът се състоеше в това, че не исках чичо Елиът да научава за срещата ни. Доколкото знаеше той, двете с мама възнамерявахме да уважим желанието на Мак, което бе просто и ясно: „Оставете ме на мира“. Ако Елиът разбереше за намерението ми да се свържа с Аарон Клайн заради Мак, щеше да реши, че е негов дълг да го сподели с мама — знаех това със същата сигурност, с която знаех, че слънцето изгрява от изток.
Това означаваше, че трябва да си уговоря среща с Клайн извън офиса му, да го помоля да запази разговора ни в тайна и да разчитам, че няма да хукне да издрънка всичко на Елиът.
Върнах се в кабинета на татко, запалих лампите и отново разгледах папката на Мак. Знаех, че Лукас Рийвс — частният детектив — е разговарял с преподавателката на Мак по актьорско майсторство, както и с други преподаватели в Колумбийския университет. Бях прочела бележките му онзи ден и знаех, че в тях няма нищо полезно, но сега търсех конкретно това, което бе написал за Естер Клайн.
Беше съвсем кратко. „Госпожа Клайн изрази тъгата и шока си от изчезването на Мак. Не знаела да е имал някакъв по-особен проблем.“
„Съвсем безцветно изявление“ — помислих си и си спомних речниковото определение за думата „безцветно“: „бледо; скучно; без силата да заинтригува или да въодушевява“.