Клейтън зачете:
На девети май от въздуха са били хвърлени предупреждения. Не са били забелязани признаци на живот. Филмовата компания посочва, че когато приключат със снимките, ще използват руините на Санто Доминго за друг филм — „Земетръс“.
— Не съм видял никакви листа във въздуха — заяви Гомес. — Ако са ги хвърлили, значи са паднали в морето да ги четат акулите. Мексикански пилоти, ясна работа.
Гомес събра вестниците в една огромна купчина и тръгна навън към горещия ден. По пътя си смъкна пушката от стената и намери пълен патрондаш. Зареди оръжието и посочи с него към площада.
— Апарата, гринго. Andale!
Клейтън извади от джипа най-добрата си „Лечия“, снима Гомес, който го гледаше и се смееше, вдигнал пушката пред гърдите си.
— Как изглеждам?
— Като диктатор на село. Не, на държава!
— А така? — Гомес зае поза и се наду. — Става ли?
— Страхотно! — засмя се Клейтън и щракна с апарата.
— Така. — Гомес се прицели в небето. — Виждаш ли приближаващия се враг?
Щрак!
— Сега надолу! Нагоре! — Гомес вдигна пушката. Този път стреля. Гърмежът предизвика ярка експлозия от птици от дърветата. Двойка папагали шумно запротестира.
Гомес стреля още веднъж.
— Това достатъчно снимки ли ти осигури, лъжецо с камера? Всичко това са лъжи, нали? Онези калифорнийци, лъжци с камери? Не могат да оставят войната да стои мирна. Дори мъртва, щяха да я снимат. Така, чакай да се прицеля ей така.
— Стой, така е добре! — каза Клейтън. — Не ме разсмивай, апаратът трепери.
— Единственият начин да убиеш човек е да се смееш. Сега ти, сеньор. — И насочи пушката към Клейтън.
— Ей!
Щрак.
— Свършиха амунициите — каза Гомес. — Събра ли достатъчно снимки за списанието си? „Генерал Гомес в действие. Гомес отвоюва Санто Доминго. Гомес, човекът на мира, обича войната!“
От апарата се разнесе глухо щракане.
— Свършиха амунициите — каза Клейтън.
Презаредиха. Смееха се.
— Защо правиш това? — попита младият мъж.
— Скоро тези кучи синове ще летят толкова бързо, че няма да могат да ме хванат, аз ще се движа също толкова бързо. Сега правим хубавите снимки, за да можеш после да скалъпиш лъжите си. Освен това може и да умра преди да се върнат. Точно сега сърцето ми говори разни лоши неща, като: легни долу, стой кротко. Но няма нито да легна, нито да умирам, нито да седя кротко. Слава Богу, площадът е празен. Няма да ми е трудно да стрелям и да бягам, да бягам и да стрелям по реактивните самолети. Колко пред тях трябва да се целя, за да ги улуча?
— Не можеш.
Гомес изруга и плю.
— Колко? Десет метра? Дванадесет? Петнадесет?
— Може би петнадесет — каза Клейтън.
— Добре. Гледай! Сега ще сваля един.
— Ако го направиш, ще си отрежа главата! — каза Клейтън.
— Едно нещо трябва да е ясно — каза Гомес. — Че никога няма да се предам и че съм се борил и съм спечелил последната битка, дори и да съм мъртъв. Искам да ме погребат в центъра на развалините, когато се стигне дотам.
— Съгласен — каза Клейтън.
— Сега за последен път. Ще се движа бързо, ще тичам, ще спирам, ще стрелям, пак ще тичам, ще спирам и ще стрелям. Готов ли си?
— Готов съм.
Гомес направи всичко това и спря. Дишаше тежко.
— Донеси текилата — нареди той. Клейтън я донесе и пиха. — Е, добра война беше. Много лъжи, но никой не знае, а ти, най-добрият лъжец, обещаваш, че ще се появявам в най-малко три поредни издания за Войната за Санто Доминго и Великия Гомес! Заклеваш ли се?
— Заклевам се. Но…
— А ти? Оставаш ли? Ще чакаш ли враговете си?
— Не — каза Клейтън. — Вече имам своята история. Те няма да видят онова, което видях аз. Триумфиращият Гомес на обления в слънце площад. Гомес, героят на Санто Доминго.
— Лъжеш и в червата, но пък за сметка на това великолепно — каза Гомес. — А сега една достойна поза.
Опря приклада в земята и тържествено постави дясната си ръка на гърдите си.
— Задръж така. — Клейтън щракна с апарата.
— А сега ме закарай там. — Гомес гледаше някъде оттатък площада. Влезе в джипа с пушка на колене и Клейтън потегли. Гомес слезе и коленичи до релсите.
— Господи! — възкликна Клейтън. — Какво правиш?
Гомес се усмихна с глава над релсата.
— Знаех си, че ще дойдат така. Никакви реактивни самолети и автомобили. Ето. Чуй! — И прилепи ухо до нажежения метал. — Не ме излъгаха. Никакви самолети и автомобили. С влак, както миналия път! Si! Чувам ги!
Клейтън не помръдна.
— Заповядвам ти, слушай! — настоя Гомес със стиснати очи.
Клейтън хвърли поглед към небето и коленичи в прахта.