Пристанът се обслужваше от пъргаво момиче с дълга коса, което изглеждаше твърде младо, за да управлява лодка. То бързо завърза носа, наведе се и захвана и кърмата, така че моторницата да не може да се движи по пристана.
Онор пъргаво се отдръпна от носа и подаде въжето. Погледът й към момичето, което с няколко бързи движения около кнехта обезопаси лодката, бе изпълнен със завист. Когато служителката понечи да вземе тежкия маркуч за гориво, Джейк отвори вратата на кабината.
— Здрасти, Кайл — поздрави момичето лъчезарно. От дълго време не… А, ти не си Кайл.
Тя отново погледна името на лодката. Определено беше Тумороу.
— Няма проблем — каза Джейк и й се усмихна. — Кайл ми звучи добре.
— Той идва тук два пъти седмично да зареди гориво и кислородните бутилки за гмуркане. Или поне идваше — додаде тя замечтано. — Не съм го виждала от доста време. Предполагам, че е на почивка.
— Сигурно — изрече Джейк спокойно.
Той отправи към Онор поглед, с който сякаш й заповядваше да си затваря устата. Ако мадамата не четеше вестници, нямаше защо да я притесняват с факти от действителността.
— Хубава лодка — каза момичето, загледано в Тумороу.
— Да — Джейк пъхна ключа в капачката на резервоара и после я отви. — Поддържам я във форма, за Кайл. Реших, че ще е по-добре да заредя, преди да тръгна нанякъде. Той не ми е отпуснал безплатна консумация на гориво.
Момичето отметна дългата си, ситно накъдрена коса и отправи към Джейк усмивка, която подсказваше, че тя би му отпуснала безплатна консумация, на каквото и да е, включително и на собственото си тяло.
Онор мрачно си помисли, че да не четеш вестници си имаше своите предимства — това момиче очевидно не знаеше, че тази прическа е излязла от мода доста отдавна. Но това нямаше значение. С тяло като нейното винаги щеше да е на мода сред мъжете.
Момичето подаде на Джейк маркуча за горивото и се загледа в него, докато той сръчно го пъхна в отвора на резервоара. Разнесе се мирис на бензин.
— Тази хубавица изразходва доста гориво, ако натискаш газта — каза момичето. — Кайл, изглежда, кара с висока скорост. Налива стотина галона15 или повече на всеки няколко дни. Сигурно е богат.
— Оправя се някак — кимна Джейк. — Кога беше тук за последен път?
— О, преди около две седмици.
Онор едва сподави звука на изненада. Джейк дори не вдигна поглед от резервоара.
— Тогава не се задържа дълго — продължи момичето. — Остана само колкото да зареди кислородните бутилки и зодиака.
— Да зареди зодиака? — попита Онор объркана.
— Заредил е гориво за помощния двигател на тендера — обясни й Джейк.
Тя все още не можеше да проумее какво означава всичко това, но Джейк явно беше наясно.
— За какво се гмурка? — попита Онор любопитно. — Наоколо няма коралови рифове.
— Някой се гмуркат в търсене на кралски рак. Други, въоръжени с харпуни, преследват риба треска. Трети търсят морски таралежи за японската борса — момичето отново отметна коси. — Някои се гмуркат просто за да избягат от жените си: Той женен ли е?
— Кой? Кайл ли? — попита Онор.
— Да.
— Не.
Служителката явно се зарадва от тази новина и се запъти към друга лодка.
— Мислиш ли, че наистина е видяла Кайл преди две седмици? — попита Онор тихо.
— Защо ще ни лъже…
— Но…
Джейк изчака. Искаше тя сама да си направи неприятните изводи. Така нямаше да обвинява онзи, който й е донесъл лошите новини в случая Дж. Джейкъб Малори.
— Защо не ни се е обадил? — погледна го недоумяващо тя.
— Ти го познаваш по-добре от мен. Защо не ти се е обадил?
Тя замълча.
Джейк погледна циферблата, заслушан в звука на вливащия се бензин, и намали притока.
— Нещо не е наред — каза тя.
Той я погледна, сякаш искаше да й каже, че е останала без мозък.
— Току-що ли го разбра?
— Не, искам да кажа, че нещо наистина не е наред — изрече тя решително. — Едно е да имам силно предчувствие, че Кайл е на островите Сан Хуан. Съвсем друго е наистина да е бил тук и да не се е обадил на никого от нас. Защо му е да ни причинява толкова тревоги? Той знае, че го обичаме без значение какво е сторил.
Болката и объркването в гласа й накараха Джейк да потръпне. Явно тя все още не бе стигнала до най-очевидното и болезнено заключение: Кайл избягваше семейството си, защото имаше какво да крие.
Например убийство и кехлибар на стойност цяло състояние.