Когато Джейк изключи двигателя, Онор се огледа наоколо. Не се виждаха други лодки. Джейк сякаш бе подпалил водата по пътя си.
— И сега какво? — попита тя.
— Това място фигурира в бордовия дневник на Кайл. Ако датата е точна — а няма как да проверим това, — значи той е идвал тук, но не го е отбелязал в ръкописния бордови дневник, след като се е върнал от Калининград.
— Дата? Какво имаш предвид? Не знаех, че електрониките на Тумороу запаметяват дати.
Онор не знаеше доста неща, свързани с електрониката. Джейк предпочиташе засега нещата да си останат така. Не му се искаше из главата й да се въртят идеи за отделяне от него, в случай че Елън се раздрънкаше на другия ден. Начинът, по който Онор държеше щурвала и се носеше по водата, все още не му излизаше от ума.
— Има програми, които записват абсолютно всичко — поясни той. — Във всеки случай Кайл е нагласил този компютър, както и твоя будилник. Сигурен съм, че тази морска карта е различна от всички други, които съм използвал. Все още не мога да проумея половината от информацията, на която попаднах.
Това не беше съвсем вярно, но и не беше пълна лъжа. Джейк смяташе, че донякъде е справедливо да използва пред Онор смесица от истини и полуистини, както и да заобикаля въпросите й за отвличане на вниманието. Кайл Донован се бе държал с него по същия начин. Нямаше нищо, в което би могъл да обвини Кайл. Доказателството се намираше в резултата от действията му: Дж. Джейкъб Малори бе нарочен за крадец, а Кайл Донован беше изчезнал с кехлибара.
Джейк излезе на кърмата и се огледа, пренебрегвайки въдиците, които очакваха да бъдат използвани за нещо. Нямаше желание да спуска мрежите отново.
Онор се плъзна покрай него и грабна една от въдиците на стойката. Върхът й се наклони от тежестта на примамката. Откакто бе открила, че стръвта тежи от четвърт унция18 до шестнайсет унции и дори повече, тя неизменно се насочваше към най-тежките. С усмивката на дете, което държи нова играчка, тя се приготви да хвърли въдицата във водата.
— Каква е целта ти? — попита Джейк.
— Точно пред мен, където плува онова късче дърво.
Тя стисна дългата въдица с двете си ръце, вдигна края й над рамото си и внимателно я спусна надолу. Стръвта полетя точно пред нея и образува прозрачна линия, замъглена от скоростта. В следващия момент цопна във водата съвсем близо до плаващото дръвче. Разстоянието беше поне петдесет фута.
Джейк поклати глава при мисълта за това похабяване на талант — да умее да хвърля така и да не й пука дали нещо ще захапе. Струваше му се дори, че Онор не би имала нищо против да отиде на пикник с риби, големи колкото мравки.
— Защо клатиш глава? — попита го тя. — Хвърлих я доста близо до целта.
— Доста близо? По дяволите, в момента хвърляш по-добре от деветдесет процента от хората, които някога са хващали въдица.
Тя навиваше влакното, сякаш имаше награда за най-висока скорост на движеща се по водата стръв.
— Наистина ли?
— Да. Но трябва да упражняваш техниката си при навиването на влакното. И то доста.
Тя не му обърна внимание.
Той отново се замисли дали да не спусне мрежите и отново реши, че не си заслужава усилието. Нямаше да се задържат тук дълго време. Кайл бе отбелязал само едно място в тази част на морската карта.
— Няма да те безпокоя с риболовните мрежи — кара Джейк.
— Много добре.
— Навивай влакното. Ще мина бавно няколко пъти по маршрута на Кайл.
— Това няма нищо общо с хвърлянето на въдицата.
— Но има нещо общо с хващането на риба.
— Както казах…
Джейк се предаде и влезе в кабината. Премина по отбелязаното място два пъти на свободна скорост. Не видя нищо на ехолота. Нито риба, нито мехури, нито дори някаква интересна издатина по гладкото дъно.
— Приключвай вече — извика той през рамо. — Тръгваме си.
Този път Онор не му се противопостави. Тя нави влакното, сложи въдицата на стойката до вратата и влезе в кабината.
— Мислиш ли, че изгубихме ескорта си за добро? — попита тя, загледана в празното заливче.
— Не. Конрой никога досега не ме е изгубвал. Сега навярно се върти във всички посоки.
— Тогава защо трябваше да идваме тук?
— Ако станем предвидими, ще се превърнем в много лесна плячка.
— Не ми харесва тази дума.
— Малък хищник, от онези, които се продават по магазините — каза той и се усмихна въпреки киселото си настроение, — като теб.