Тази поредица от мисли бе последвана от бурна ерекция. Радваше се, че Онор е прекалено заета, за да види.
— Изнервяш ме — каза тя след малко.
— Опасяваш се, че ще изпусна кехлибара?
— Не. Отново се чувствам като Червената шапчица. Мислиш ли, че сьомгата е готова, бабо?
— Приличам ли на баба ти?
— Е — каза тя, без да го погледне, — и двамата имате хубави мустаци.
Джейк поклати глава и се засмя въпреки болката в чатала си. Подаде й кехлибара и отиде да види сьомгата.
Веднага щом се скри от очите й, тя изпусна въздишка на облекчение и се взря в мястото, където той стоеше допреди малко. Не би се изненадала, ако видеше от пода да се издига дим. Или от нейния стол. Погледът му беше достатъчно горещ, за да се опекат и двамата.
Тя си каза, че не се нуждае от усложненията, които щеше да донесе една афера с Джейк. Нямаше емоционална енергия за такова нещо. А със сигурност щяха да се намесят и чувствата й. И без това сексът създаваше повече проблеми, отколкото си заслужаваше.
Разбери го, напомни си тя строго. Дори когато има чувства, сексът създава повече проблеми, отколкото си заслужава. Поне за жените. Мъжете просто си вършат работата на автопилот. Раз два, аз бях дотук. Без много шум и разправии прибират оръжието си обратно в панталона и отиват да гледат телевизия.
С нетърпеливо движение Онор затвори скицника и го остави настрана. Но лицето, заключено в кехлибара, продължаваше да я преследва и безмълвно да я зове. Без значение какво чувстваше към живото му копие, тя не можеше да остави това лице заключено завинаги в капана на времето.
За съжаление не знаеше как да го освободи. Знаеше само, че обичайният й подход при проектиране на скулптури не върши работа с кехлибара и конкретно с това парче кехлибар. Просто не беше работила достатъчно с този материал, за да го почувства така, както чувстваше по-твърдите камъни.
Когато Джейк се върна в стаята с поднос сьомга, Онор седеше срещу камъка и се мръщеше свирепо. Чашата с вино стоеше недокосната.
— Явно не съм единственият с лошо настроение, а? — попита той безразлично и постави сьомгата на масата. — Да не би отново да са ти се обадили по телефона, докато се занимавах с рибата?
Тя подскочи и се запита колко ли време е изминало. Това й се случваше често, когато се замислеше над някакъв проект. Просто забравяше за околния свят.
— Никой не се е обаждал. Просто размишлявах над това лице. Ако използвам обичайната си техника… — Тя поклати глава и рязко се изправи. — Просто няма да стане. Сигурна съм.
— Какво ще кажеш за гравюра?
Тя спря ръката си, която тъкмо се пресягаше към чашата. Познанията й за гравюрата се изчерпваха с това, че беше обратното на камея20.
— Никога не съм проектирала нещо с неравна повърхност — каза тя.
— Защо? Не ти харесва ефектът?
— Не е това — тя остави чашата си на масата и се запъти към хладилника. — Обикновено правя проекти за твърде малки камъни, които не са достатъчно прозрачни, за да се види през тях гравюрата. Понякога камъкът е прекалено твърд, за да може Фейт да дълбае в него. Освен това не бях работила с кехлибар допреди месец.
Онор извади соса и салатата. Погледът й беше замислен, което подсказа на Джейк, че мислеше за кехлибара и гравюрата.
— Гравюрата е била много популярна през седемнадесети и осемнадесети век — каза той, — особено при кехлибара. Понякога вътрешният релеф е бил подсилван от златен фон. При поглед отгоре ефектът е бил поразителен. Камъкът изглежда жив.
— Как се полира релефната област, преди да се постави златното покритие?
— По същия начин, както се прави самият релеф — внимателно, с много фини пособия.
Когато той се наведе покрай нея, за да налее вино в чашата си, ръката му докосна нейната. Тя подскочи.
— Извинявай — каза й. Премълча обаче, че дори когато мислеше за работата си, тя беше толкова напрегната, че почти вибрираше. — Не исках да те стресна.
— Вината не е твоя. Каквото и да правя, непрекъснато мисля за Кайл — призна Онор.
— Това е разбираемо. Седни и се нахрани. Или си прекалено неспокойна?
— Идеята не е лоша — тя се усмихна мрачно и седна на масата. — Опасявам се, че не съм от жените, които отслабват от притеснение. Напротив.
— Тогава какъв е проблемът? Най-много да качиш някой и друг фунт.
— Прехапи си езика.
— Предпочитам да хапна от твоята сьомга.
Онор се опита да се убеди, че само във въображението й Джейк се е поколебал, преди да изрече думата сьомга. В следващия момент обаче се пресегна към прекрасната риба и си каза, че е безполезно да се надява.