След още няколко опита Онор успя да отдалечи Тумороу от пристана въпреки непредсказуемата посока на вятъра. Тя мрачно призна пред себе си, че това се дължеше по-скоро на инструкциите на Джейк, отколкото на собствените й умения. Не можеше да повярва, че един слаб ветрец би могъл да въздейства толкова силно върху нещо с размерите на Тумороу. По гърба й потече студена пот при мисълта за акостиране при по-силен вятър.
— Сега се заеми с другия щурвал — посъветва Джейк. — Насочи се към онова парче земя.
Онор погледна към мястото, посочено от него, и влезе в кабината. Той остана до командното табло на кърмата, докато се увери, че тя ще се справи. Когато най-сетне зае пилотското място от другата страна, тя дори не погледна към него.
— Накъде се отправяме? — попита тя.
— Да напълним резервоарите в яхтклуба.
Мисълта, че щеше да й се наложи да вкарва Тумороу в оня залив, я ужаси. Онор знаеше, че това е далеч по-трудно, отколкото да излезе — а тя едва се бе справила с първото.
Тази мисъл не й даваше мира през целия път към яхтклуба.
— Аз ще поема таблото на кърмата — обяви Джейк. — И ако ти кажа да се разкараш, направи го.
Онор кимна с надеждата, че не е издала облекчението си. Той излезе на кърмата и започна да й дава инструкции. Тя ги изпълняваше без протести и колебания. Просто правеше каквото й казваха по възможно най-добрия начин, дори когато й се струваше, че е неправилно.
Кеят се приближаваше с невероятна скорост. Онор пропусна правилната позиция на лоста.
— Махни се оттам!
Още преди да отмести ръцете си, контролните лостове задействаха сами. Докато тя обърса влажните си длани в блузата си, Джейк уби инерцията и с няколко бързи маневри опря лодката на кея.
Онор въздъхна с облекчение. През цялото време, докато резервоарите се пълнеха, тя се питаше какво бе направила погрешно. Освен че бе пропуснала позицията, се беше движила твърде бързо и при прекалено малък ъгъл. Сега можеше лесно да се досети, но в момента всичко се бе случило като във филм на бързи обороти и едновременно като в кошмар на забавен кадър.
Когато тя плати за горивото и се върна обратно, Джейк вече беше в кабината и вентилаторът работеше. Той го изключи и запали двигателя.
— Поеми управлението от кърмата — каза й и издърпа кранците21 на борда. — Аз ще я изкарам от залива.
Онор стисна зъби и застана зад таблото. Както и преди в малкия залив, вятърът придържаше Тумороу плътно към пристана с невидима, безмилостна ръка. Тя не можеше да изкара моторницата, а и отзад имаше друга лодка, която запушваше изхода.
Джейк й показа в каква позиция да постави щурвала, преди да тръгне на заден ход. Той оттласна кърмата от брега, сграбчи носа и се залюля над леерите22. След няколко секунди Тумороу беше доста далеко от дока.
— Добре — кимна той. — Отдели я от кея. И запомни — не бива да оставяш никаква диря.
Излязоха от яхтклуба безпроблемно. Онор започна да се отпуска веднага щом се озоваха в открито море; докато не забеляза облаците. На места те се спускаха над водата като гълъбовосини шалове. Островите в далечината приличаха на тъмни линии, обгърнати в мъгла.
— Прогнозите за времето не са се променили — информира Джейк, след като прослуша радиото. — Ръмеж и разкъсана мъгла сутринта. Югоизточни ветрове със скорост десет до двадесет възела. Следобед има опасност от бури. Значи проливът Хароу може да ни създаде проблеми. Има предупреждение за малките плавателни съдове в устието му.
— Ние там ли отиваме?
— Това е най-късият маршрут към последното място, което Кайл е отбелязал. Или поне аз не мога да се добера до друг маршрут. Може да е скрил някаква информация в компютъра. Но дори и да е така, не разполагам с кода.
Онор мислеше, че знае кода, но не смяташе да споделя тази информация с някой, който има зъб на Кайл.
— Тръгваме натам — процеди тя.
Джейк стисна устни.
— Това място се намира на деветдесет минути път оттук в хубаво време. Ще ни отнеме доста повече време, ако вятърът се усили и ни се наложи да пълзим покрай островите.
Онор погледна водата. Тя не беше съвсем гладка, но и нямаше бели връхчета.
— Изглежда ми съвсем добре.
— Вълнението не е силно — съгласи се той, — но ще отнеме време да се приспособиш към него, освен ако не искаш да си счупиш гръбнака.
— Колко време?
— Зависи.
— От какво?
— От вятъра, прилива и видимостта.
— Нали имаме радар.
— Искаш да караш напосоки?
Пръстите на Онор се вкопчиха в щурвала.
— Не точно.
— Значи ставаме двама. В случай че не си забелязала, споделяме тесните проходи между островите с някои наистина големи кораби. На лодка с размерите на Тумороу можеш да разчиташ на радара само ако мъглата те завари близо до брега. Не можеш просто да запалиш двигателя и да си навлечеш безпричинно неприятности.
21
Кранец — гума или оплетено въже, предпазващо борда на плавателен съд от триене в кея. — Б.ред.
22
Леери — въжени или метални заграждения по дължината на борда на плавателен съд. Перила. — Б.ред.