— Не върша тези неща безпричинно.
Тя се наведе и натисна един бутон на командния пулт. Предния ден беше наблюдавала внимателно Джейк и знаеше как да превключи от ехолота на морската карта. Извика менюто, прегледа запаметените маршрути и избра последния от тях.
На екрана просветна някаква карта.
— Това ли е маршрутът? — попита Онор.
Джейк гневно промърмори нещо под нос.
— Ясно — кимна тя. — Значи е това.
Онор насочи лодката към първата точка от запаметения маршрут.
— Спомняш ли си какво е най-икономичното съотношение между оборотите в минута и изразходваното гориво? — запита я Джейк.
— Да.
— Опитай се да го приложиш.
След няколко опита, от които на човек можеха да му се изправят косите — и то поради неправилно разпределения баланс. — Онор успя да се справи. Можеше да посочи точния момент, когато го беше постигнала: ако вдигнеше ръцете си от щурвала, лодката поддържаше права линия. Скоро тя осъзна, че за разлика от колата лодката се справя по-добре сама.
— Така е по-добре — обади се Джейк. — Започваш да възприемаш.
Онор погледна през рамо към водата, която бяха прекосили. Дори в сумрака тя виждаше, че дирята след лодката не е толкова права, колкото когато управлява Джейк. Но и не беше много зле все пак. Вече схващаше чалъма как да се движи по подвижен път без маркировки.
Компютърът изписука. Онор трепна.
— Просто ти казва, че сме изминали първата отсечка от маршрута — обясни Джейк. — Следи екрана на радара. След малко ще ти покаже каква е следващата ни цел. Същото ще стори и долният екран, но там е по-трудно да го разчетеш.
Без да каже нищо, тя изчака, загледана в екрана. След няколко секунди завъртя щурвала и определи курса. Изведнъж лодката стана по-трудно управляема заради променения ъгъл на движение. Въпреки че броят на оборотите не се промени, скоростта намаля.
— Свали носа с две нива отляво на коректора за баланса и едно отдясно — подсказа Джейк.
Лодката се успокои. Уравновесяването на баланса възвърна част от изгубената скорост, но не цялата. Джейк погледна отвъд кърмата. След моторницата се носеха обичайните лодки. Не завиждаше на Конрой на открития зодиак. Днес хората на бреговата охрана трябваше да бъдат признателни на своите яркооранжеви водоустойчиви костюми. Той погледна небето и се замисли за тяхната крайна цел.
Извивката на челюстта му подсказваше, че мислите му съвсем не са радостни. Последното място за риболов, запаметено от Кайл, се намираше на почти несъществуващата граница между канадските Гълф Айлъндс и островите Сан Хуан на Съединените щати. Засега моторницата успяваше да избегне лошото време, но скоро то щеше да ги застигне.
Джейк включи морското радио. Прогнозите за времето бяха същите. Все още нямаше предупреждения за малките плавателни съдове.
Това не помогна на Джейк да се почувства по-добре. Прогнозирането на времето бе изкуство, а не наука, особено на Сан Хуан. Островите бяха известни с внезапно завихрящите се ветрове и бури.
В кабината се възцари потискаща тишина. Джейк се запита колко ли време щеше да мине, докато Онор го погледне отново в очите или поне спре да го третира като нещо, което се е залепило за обувката й. Стиснатите й устни подсказваха, че нещата няма да се оправят скоро.
Проточи се половин час. Джейк не се намираше за особено приказлив човек, но бръмчащата тишина започна да му дотяга. Онор, изглежда, не забелязваше нито тишината, нито него. Всъщност тя не го беше погледнала нито веднъж, откакто бяха на лодката. Държеше се така, сякаш той бе въздух за нея.
На няколко пъти Джейк поглеждаше към страничния финестрин23, за да види дали все още има отражение.
По едно време отвори уста да й каже какво мисли за мрачните жени. Тогава си спомни как го беше гледала същата сутрин, докато я държеше в леглото с ръка на бедрото й.
Директната конфронтация не бе свършила кой знае каква работа.
Радиото оживя. Службата за прогнозиране на времето бе променила становището си. В протока Харо се очакваха ветрове със скорост тридесет до петдесет възела в ранния следобед. Двадесет до тридесет възела при островите.
— Обръщай лодката — каза Джейк.
Онор го погледна, после извърна поглед настрана.
— Едва девет и половина е. Имаме време.
— Не. Обръщай лодката.
— Но…
— Махни се от щурвала.
Онор просъска нещо и обърна моторницата. Ако нещата стигнеха до физически сблъсък, тя щеше да загуби.