— Не, не знам — каза тя и погледна навън към усилващия се дъжд. — Знам само, че да ме караш да избирам между брат си, който никога не ме е предавал, и някакъв мъж, който току-що ме е предал, не е много умно.
— Не съм те предал.
Дъждът се изливаше като из ведро и обгръщаше Тумороу в прозрачни водни струи.
— Ти не си ме предал — изрече тя безразлично. — Добре. Къде са му чистачките на това нещо?
— Ето тук — ръката на Джейк се стрелна и удари трите чистачки наведнъж. После издиша въздух вбесен и реши отново да опита по деликатния начин. Дотук не беше много успешно. — Не съм те предал и ти го знаеш много добре.
— Точно това казах и аз.
— По дяволите…
— Още една тема, по която сме единодушни. Виждаш ли колко е лесно?
Джейк бавно си пое дъх няколко пъти и отново потисна гнева си. Новооткритият навик на Онор привидно да се съгласява с него отнасяше последните му запаси от самоконтрол. Беше невъзможно да се спори с някого, който е изначално съгласен с теб по всички въпроси.
Компютърът изписука, сигнализирайки, че поредната отсечка от пътя е успешно премината. Онор наблюдаваше екрана на радара, докато той се изчисти, и го настрои на новия курс. Коригира позицията на щурвала, провери къде щеше да ги отведе новият курс и мигновено насочи мислите си натам.
Един от масивните фериботи на щата Вашингтон се носеше към тях през дъждовната завеса. Освен Тумороу и неговите три водни отражения, наоколо се забелязваха още три малки плавателни съда, един огромен танкер с придружаващите го влекачи и един шримпер24, спуснал странната си мрежа в търсене на още по-странна плячка.
— Лодката със спуснатите мрежи има предимство — обади се Джейк.
— Какво си мисли, че прави този на средата на канала? — промърмори Онор, докато променяше курса.
— Лови риба. И не е на средата. Намира се в основата на мястото, където каналът се разделя на две.
— Ами товарният кораб и фериботът?
— Те ще се пропуснат един друг. А кормчията на шримпера няма да претендира за правото си на предимство, освен ако не е глупак. Също както няма да го направим и ние. В момента се намираме в рисковото поле на ферибота, но ще му дадем път, вместо той на нас. Писаните правила са едно нещо. Естествените закони на обстоятелствата и силата са нещо съвсем друго. Това е нещото, известно като безусловно право.
Финестрините вдигаха пара от студения дъжд. Джейк се протегна край Онор и включи системата за размразяване на стъклата. Тя подскочи, когато той неволно я докосна с ръка. Джейк пренебрегна този факт, нагласи радара така, че да обхваща няколко мили във всички посоки, и разгледа променения екран. По курса на Тумороу не се виждаха други съдове.
— Добре — промърмори той. — Представи си старомоден часовник. Ние се намираме в средата. Точно срещу нас е дванадесет часът, зад нас шест часът…
— Три часът е на деветдесет градуса вдясно — прекъсна го тя нетърпеливо, — а девет е деветдесет градуса вляво. И какво?
— Насочи се по средата между един и два часа — отвърна Джейк.
Тя погледна недоверчиво затварящата се пролука между товарния кораб и ферибота. Според напътствията на Джейк точно натам трябваше да се отправи моторницата.
— Направи го — изрече той монотонно. — Колкото повече се колебаеш, толкова по-лошо ще стане.
Докато тя променяше курса, той отново нагласи радара така, че да показва само близките води. Дъждът намаляваше, но не и облаците, които се спускаха все по-плътно над океана. Въпреки че не образуваха мъгла, те несъмнено намаляваха видимостта.
— Джейк, не виждам…
— Гледай радара — прекъсна я той и посочи екрана. — Това е фериботът. Това е товарният кораб. Това е шримперът. Това е яхтата. Това е крайцерът на Обединените банки. Това е идиотът на скифа. Ти ще минеш оттук. Увеличи скоростта.
— Ами лодките зад нас? Една от тях се насочва към брега.
— Конрой. Неговият зодиак е проектиран за плитки води. Ще може да се измъкне от натовареното движение покрай бреговата ивица. Останалите могат да изчакат или да изпробват възможностите си.
— Ами ние?
— По време на прилива можем да се измъкнем подобно на Конрой. Но при отлива има скали на два фута дълбочина. Нуждаем се от повече вода. Товарният кораб и фериботът се нуждаят от още повече вода. Те ще останат в очертанията на канала. Ние ще останем с тях. Внимавай за плаващи пънове. Тук се срещат две течения, което означава, че се събират наноси. Запомни ли как трябва да действаш, ако не можеш да избегнеш някое дърво?
— Насочвам се право към него, а не покрай него. Джейк, товарният кораб…
— Виждам — прекъсна я той.