Сред равнината на юг от крепостта заблещукаха хиляди светлинки — становете на онези, които бяха дошли отдалеч, за да се включат в битката. А малко по-нататък ята ангели неуморно кръстосваха небето във всички посоки.
В полунощ в елмазената кула лорд Азриел обсъждаше положението с крал Огунве, ангела Ксафания, мадам Оксентиел и Теукрос Базилидес. Алетиометристът тъкмо беше замълчал и лорд Азриел се изправи и се приближи до прозореца, загледан в Облачната планина, която висеше в небето на запад. Останалите не продумваха — току-що бяха чули нещо, което накара лорд Азриел да пребледнее и да се разтрепери, и никой от тях не знаеше как да реагира.
Най-сетне лорд Азриел проговори:
— Господин Базилидес, сигурно сте много уморен. Благодаря ви за всичките ви усилия. Ще пийнете ли малко вино с нас?
— Благодаря, милорд — кимна тълкувателят.
Ръцете му трепереха. Крал Огунве му наля от златистото токайско и му подаде чашата.
— Какво значи това, лорд Азриел? — прозвуча чистият глас на мадам Оксентиел.
Лордът се върна на масата.
— Това означава — промълви той, — че когато започне битката, ще имаме още една задача. Дъщеря ми и това момче са били разделени по някакъв начин с демоните си, но се успели да оцелеят, а демоните са някъде в този свят. Поправете ме, ако греша някъде, господин Базилидес. Та, демоните им са някъде тук и Метатрон ще направи всичко възможно да се добере до тях. Ако успее да ги залови, децата ще трябва да ги последват, а ако двете деца попаднат в ръцете му, значи той ще владее бъдещето завинаги. Нашата задача е ясна — да намерим демоните преди него и да осигурим безопасността им, докато децата се съединят с тях.
— Каква форма имат тези демони? — попита мадам Оксентиел.
— Те още нямат постоянна форма, мадам — отвърна Теукрос Базилидес. — Могат да приемат всякакъв облик.
— И така — взе отново думата лорд Азриел, — да обобщим накратко: бъдещето на нашата република, на всяко разумно същество, на всеки един от нас зависи от това дъщеря ми да остане жива, а демонът й и този на момчето да не попаднат в ръцете на Метатрон, така ли е?
— Така е.
Лорд Азриел въздъхна почти удовлетворено, сякаш след дълъг размисъл беше стигнал до определен и съвсем неочакван отговор.
— Чудесно — заяви той, опирайки ръце на масата. — В такъв случай ето какво ще направим, когато битката започне. Крал Огунве, вие ще поемете командването на всички сили, бранещи крепостта. Мадам Оксентиел, вие незабавно ще разпратите хората си да търсят навсякъде момчето и момичето и техните демони. Когато ги откриете, ще ги защитавате дори с цената на собствения си живот, докато не се съединят. Доколкото разбирам, момчето е в състояние да избяга в друг свят и да си осигури безопасността.
Дамата кимна. Острата й сива коса проблесна в светлината на лампата като неръждаема стомана, а синият ястреб, който беше наследила от лорд Роке, изпляска с крила от стойката си до вратата.
— Ксафания — обърна се лорд Азриел към ангела, — какво знаете за този Метатрон? Някога той е бил човек. Дали още притежава физическата сила на човешко същество?
— Метатрон зае това високо положение доста след моето изгнание — отвърна Ксафания. — Никога не съм го виждала отблизо. Но той не би могъл да властва над царството, ако не е наистина силен. Силен във всякакъв смисъл. Повечето ангели избягват ръкопашния бой. Метатрон обича битките и умее да ги печели.
Огунве ясно виждаше, че на лорд Азриел му е хрумнала някаква нова мисъл, защото изведнъж доби разсеян вид, а погледът му за миг се разконцентрира, но после отново блесна с предишната сила.
— Добре, Ксафания, ето какво искам от вас. Господин Базилидес казва, че тяхната бомба не само е отворила бездна под световете, но е нарушила и самата структура на нещата така дълбоко, че навсякъде има цепнатини и пролуки. Някъде тук би трябвало да има път надолу към бездната. Искам да го потърсите.
— Какво мислите да правите? — дрезгаво попита Огунве.
— Мисля да унищожа Метатрон. Но моята роля е почти приключена. Дъщеря ми е тази, която трябва да оцелее, а нашата задача е да държим силите на царството далеч от нея и така да й дадем възможност да се добере до по-безопасен свят — тя, момчето и техните демони.
— А госпожа Колтър? — попита Огунве.
Лорд Азриел прокара ръка по челото си.
— Аз не бих я тревожил сега — каза той. — Оставете я на мира и ако можете, я защитете. Макар че… Може би не съм прав по отношение на нея. Каквото и да е сторила, поне никога не е пропускала да ме изненада. Но всички ние знаем какво трябва да правим и защо — трябва да защитаваме Лира, докато открие демона си и избяга. Може би нашата република е възникнала единствено с тази цел — да й помогне да го направи. Е, да се заемем със задачата си и да си свършим работата възможно най-добре.