За пореден път Барух трябваше да спре. Лорд Азриел седна, като проклинаше собствената си припряност, и хвърли нова шепа треви върху жаравата. Демонът му лежеше наблизо и потупваше с опашка по дъбовия под, а златистите му очи не се откъсваха от разкривеното от болка лице на ангела. Барух пое дълбоко въздух, а лорд Азриел мълчаливо зачака. Единственият звук, който долиташе до слуха им, беше плющенето на знамето над кулата.
— Не бързайте, господине — ласкаво изрече лорд Азриел. — Знаете ли къде е дъщеря ми?
— В Хималаите… в нейния свят — прошепна Барух. — Огромни планини. Пещера до една долина с дъги…
— Дълъг път и в единия, и в другия свят. Трябва да сте летял бързо.
— Това е единственият ми дар — промълви Барух. — Ако не се смята любовта ми към Балтамос, когото никога вече няма да видя.
— Но щом вие сте я открили толкова лесно…
— Значи и други ангели ще могат.
Лорд Азриел измъкна от сандъка голям атлас и го разгърна, търсейки Хималаите.
— Можете ли да ми покажете къде точно се намира пещерата?
— С ножа… — със сетни сили промълви ангелът и лорд Азриел разбра, че разсъдъкът му започва да се замъглява. — С ножа той може да влезе и да излезе от всеки свят… Казва се Уил. Но те са в опасност, той и Балтамос… Метатрон знае, че сме научили тайната му. Те ни преследваха… Хванаха ме сам на ръба на вашия свят… Аз му бях брат… Само това ни помогна да го намерим в Облачната планина. Метатрон някога беше Енох, син на Иаред, син на Малелеил… Енох имаше много жени. Обичаше плътта… Моят брат Енох ме прогони, защото… О, скъпи мой Балтамос…
— Къде е момичето?
— Да, да. Пещера… майка й… долина с ветрове и дъги… парцаливи знамена над светилището…
Той се надигна и се вгледа в картата.
В този миг снежният леопард се изправи и се хвърли към вратата, но твърде късно — един ординарец влезе, без да чака, в мига, в който почука. Така беше прието тук и никой нямаше вина. Изражението на войника накара лорд Азриел да се обърне и да погледне ангела. Разтреперан от слабост, Барух се мъчеше да удържи цяло своето разпадащо се тяло. Усилието се оказа твърде голямо. Течението от отворената врата лъхна над леглото и безплътните частици, освободени от връзките, излетяха нагоре като понесени от вятъра листа.
— Балтамос! — разнесе се шепот от въздуха.
Лорд Азриел сложи ръка на шията на демона си. Снежният леопард почувства треперенето му и се опита да го успокои. Лордът се обърна към ординареца.
— Милорд, моля да…
— Ти не си виновен. Поднеси моите почитания на крал Огунве. Ще се радвам, ако той и останалите ми пълководци дойдат още сега тук. Покани и господин Базилидес с алетиометъра. И накрая, искам Втори ескадрон гироптери въоръжен и в пълна готовност. Веднага да тръгнат на югозапад заедно с балон-цистерна. Заповедите си ще получат по време на полета.
Ординарецът отдаде чест, хвърли още веднъж неспокоен поглед към празното легло и излезе.
Лорд Азриел се отправи към южния прозорец и го разтвори широко. Долу под него неугасващите огньове хвърляха отблясъците си, а гъстият дим се извиваше към тъмното небе. Дори в кулата можеше да се чуе блъскането на ковашките чукове.
— Какво пък, научихме доста, Стелмария — тихо изрече той.
— Но недостатъчно.
На вратата отново се почука и влезе алетиометристът. Беше слаб блед мъж на средна възраст. Казваше се Теукрос Базилидес, а демонът му беше славей.
— Добър вечер, господин Базилидес — поздрави го лорд Азриел. — Имаме проблем и искам да оставите всичко друго, докато не го решим…
Той разказа на мъжа какво е чул от Барух и му показа атласа.
— Намерете тази пещера. Дайте ми възможно най-точни координати. Това е най-важната задача, която някога съм ви поставял. Започнете още сега, много ви моля.
…тропна с крак така силно, че дори насън я заболя.
— Знаеш, че няма да го направя, Роджър, затова не го казвай! Аз ще се събудя и няма да забравя, разбра ли!
Тя се огледа, но видя само широко отворени очи и лишени от надежда лица, бледи лица, тъмни лица, стари лица, млади лица — всички мъртъвци, които прииждаха и се тълпяха край нея, безмълвни и скръбни.
Лицето на Роджър беше различно. В него единствено имаше надежда.
— Защо гледаш така? — попита тя. — Защо не си отчаян като тях? Защо още не си се отказал от надеждата?
А той отвърна:
— Защото…
6.
Опрощение в аванс
Мощи, броеници, индулгенции, грамоти, опрощения, були. Игра на ветровете…