— Ще ми се поводът за срещата ни да бе по-различен от поредната насилствена смърт — добави той.
— На мен също — отвърна Сано. — Не бих ви молил да направите поредната аутопсия, ако имах друга възможност.
Трагедията в „Черния лотос“ се бе отразила тежко и на доктор Ито, макар че той не бе в храма в нощта, когато бяха загинали повече от седемстотин души. Труповете им незабавно бяха откарани извън града и погребани в масов гроб, но много сестри и свещеници бяха починали от раните си или пък бяха извършили самоубийство в затвора и доктор Ито бе подготвял мъртвите тела за кремация. Ужасът, който бе изживял при тази кланица в „Черния лотос“, стана причина да преустанови своята работа — единствената утеха, която правеше поносим затворническия му живот, — а духовното замърсяване от толкова много смърт бе уронило здравето му.
Доктор Ито се усмихна успокоително и покани с жест Сано да влезе в моргата.
— Справедливостта, която заслужава една жертва на убийство, е по-важна от личните чувства.
В просторно помещение вътре в моргата бяха поставени каменни корита, които се използваха за миене на труповете; имаше шкафове, в които се държаха инструменти, подиум, където бяха подредени книги и свитъци, както и три високи до кръста маси. Върху една от тях лежеше тяло, покрито с бяло платно. До него бе застанал Мура, помощникът на доктор Ито, — около петдесетгодишен мъж с гъсти посивели коси и ъгловато интелигентно лице.
— Готови сме да започнем, Мура сан — каза доктор Ито.
Мура беше ета17. Повечето граждани ги избягваха, но доктор Ито се бе сприятелил с Мура, който вършеше цялата физическа работа за изследванията му.
Сано се отправи към масата, като потискаше порива си да хукне навън. Все още не се беше съвзел от стъписването и отвращението, които го бяха обзели при намирането на трупа. Необходимостта да направи оглед на мъртвото тяло на жена, с която бе имал интимни отношения, го изпълваше с ужас.
Мура отмахна бялото платно от трупа, като започна откъм ходилата. Типичната за смъртта вдървеност бе отминала и жената лежеше по гръб с изпънати нозе. Стъпалата й бяха голи, сиво-синкави, напукани и мръсни. Щом се откриха дрехите й, върху кимоното на зелени листа върху морав фон Сано забеляза ръждиви петна. Ноктите й бяха изпочупени, с набита под тях изсъхнала кръв. Мура отгърна и горната половина от тялото, завършваща със зловеща осакатеност там, където трябваше да бъдат главата и раменете й. Сладникавият мирис на гниеща плът го блъсна в ноздрите; стомахът му се преобърна.
— Къде я открихте? — попита доктор Ито.
Сано разказа подробностите около разследването на убийството и описа мястото.
— Имаше ли кръв около тялото?
Споменът за обстановката в онази стая бе обсебил съзнанието на Сано.
— Не много. Няколко пръски на пода, на стената, на футона и на мрежата против комари.
Той знаеше, че Рейко се тревожи за него, щеше му се да се бе държал нормално предишната вечер, но цялата му енергия се бе изчерпала от усилието да овладее гаденето и емоциите си. Това, че се бе затворил в себе си, щеше да ги отдалечи още повече един от друг, но той не можеше да й обясни защо убийството му бе въздействало тъй силно, без да й кажеше онова, което щеше да влоши нещата още повече.
— За да определим какво точно се е случило, трябва да видим и останалата част от нея — доктор Ито направи жест към Мура.
Ета взе нож и разряза кимоното на жената, после отстрани и бялата роба под него, откривайки голото й тяло. То представляваше грозна картина от огромни червени и морави петна, които се открояваха подпухнали върху бледата кожа на корема, гърдите и ребрата й. Върху врата, ръцете и бедрата й се забелязваха по-малки синини. Сано пое рязко въздух през зъби, доктор Ито измърмори нещо стъписан и дори невъзмутимият Мура изглеждаше потресен.
— Моля те, обърни я на една страна, Мура сан.
Мура се подчини и те мълчаливо огледаха покрития със синини гръб и задни части. После доктор Ито заобиколи масата и докато оглеждаше трупа, на лицето му се изписа жалост.
— Тази бруталност говори, че нападателят е по-скоро мъж, отколкото жена, тъй като подобни белези предполагат значителна физическа сила. Синините са причинени от юмруци. По-малките петна на ръцете и врата са оставени от пръсти.
— Отбранявала се е — каза Сано, докато оглеждаше ръцете на жертвата. — Ноктите са изпочупени и набити със съсирена кръв, защото е драла своя нападател.
17
Според деленето на японското феодално общество — най-нисшата, презряната класа, от която произхождат тъмничарите, мъчителите, носачите на трупове и палачите в затвора на Едо. Наследствената връзка на ета с дейности, имащи нещо общо със смъртта, като например касапство и щавене на кожи, предопределя духовната им скверност — Б.пр.