Елин Пелин
Келчо и царската дъщеря
Едно време живял някой си цар.
Това било в едно далечно царство.
Тоя цар имал една дъщеря хубава, хубава, по-хубава от нея нямало на земята.
Но всяка нощ тя тайно излизала от бащините си палати и се губела по цяла нощ, а сутрин рано пак тайно се връщала. Никой не можел да я усети.
Баща й всеки ден й купувал нови чехли и всяка сутрин ги намирал скъсани от ход.
Усъмнил се царят в дъщеря си и почнал да я разпитва защо й са скъсани чехлите и къде е ходила през нощта.
Но тя скривала всичко и нищо не отговаряла.
Царят много се загрижил. Най-после той поставил пред палата най-верния от слугите си да пази дъщеря му и да я следи къде ходи тя нощя.
— Ако не я увардиш — казал му царят, — ще ти взема главата.
На другия ден пак намерили скъсани чехлите на царската дъщеря. Тя излизала през нощта, без да може да я съгледа бащиният й слуга.
Царят заповядал да заколят тоя слуга и поставил друг.
Но и той я не увардил. Поставил трети и той също. Четвърти, пети — всички били заклани.
Най-после пред царя се явил най-простият му слуга, дето чистел яхъра на конете му. Всички го наричали Келчо.
— Царю честити — казал Келчо, — аз се наимам да опазя дъщеря ти — да видя къде ходи.
— Ама ако не я опазиш, главата ще ти взема — казал царят, — а ако я уловиш, ще ти дам половината от царството си.
— Съгласен съм на всичко, царю — отговорил Келчо и завардил вечерта вратата на царския палат.
Като го видяла царската дъщеря, тя му се присмяла и рекла:
— У-у! Какви юнаци не могоха да ме увардят, та ти ще ме увардиш! И теб ще ти отхвръкне утре главата на дръвника.
— Ще видим — казал Келчо и подсвирнал с уста.
Вечерта, когато всички в палата заспали, Келчо видял, че от прозореца по една копринена стълба тихо слиза царската дъщеря. Той я издебнал, полекичка отрязал едно парче от роклята й и тръгнал подир нея, като се пазел да не го види.
Вървели що вървели, стигнали до една голяма река.
Царската дъщеря се спряла малко, почакала, после извикала нещо. И ето из реката се показала една голяма златна риба и дошла до брега. Царската дъщеря полека се качила на рибата и тя бързо я пренесла на другия бряг.
Келчо, като видял, че не може да мине реката, уплашил се много и казал:
— То се види, че и моята глава ще отиде, ами по-добре да бягам и да не се връщам при царя.
И той побягнал покрай реката, накъде му очи видят.
Като бягал така, чул високи гласове. Приближил Келчо полека и видял, че двама дяволи се карат и не могат да си разделят една тояга, едни чизми и един фес, Келчо бързо се прекръстил и дяволите се разбягали кой накъде види, а той им взел и тоягата, и феса, и чизмите.
Турил си Келчо феса — и веднага станал невидим.
Обул чизмите — и веднага тръгнал, никой не можел да чуе стъпките му.
Махнал с тоягата над реката — и водата се разделила надве.
— Ха, това е за мен! — казал зарадван Келчо и бързо преминал реката.
Спуснал се бързо тогава по дирите на царската дъщеря, настигнал я и тръгнал с нея. Тя нито могла да го види, нито могла да го усети.
Вървели, вървели, стигнали една желязна гора.
Келчо махнал с тоягата си и ударил едно желязно дърво, та цялата гора проехтяла.
Царската дъщеря се разтреперала от страх и казала:
— И-и, божичко, толкова пъти съм минала през тая гора, не съм я чула да звънти! Какво ли има?…
Вървели през гората, вървели. Келчо пак ударил едно дърво с тоягата си и още по-страхотно изехтяла гората.
Пак трепнала от страх царската дъщеря и пак си казала:
— И-и, божичко, толкова пъти съм минала през тая тора, не съм я чула да звънти!… Какво ли има?
Като изминали гората, показал се един голям палат. Той страшно се тъмнеел в нощта. Нито една светлинка се не мяркала, нито един глас се не чувал.
Царската дъщеря бързо тръгнала към тоя палат. Келчо тръгнал по нея.
И ето из палата излезли стари, престарели цар и царица, подире им вървял млад и напет техният царски син.
Те посрещнали с радост царската дъщеря, въвели я в палата. Всички лампи засветили веднага, хубава музика засвирила някъде.
Келчо влезнал вътре, но никой не могъл нито да го види, нито да го усети.
Всички насядали на богата трапеза и почнали да пият и да ядат. Келчо се приближил до трапезата и откраднал сребърната лъжица отпред царската дъщеря и я турил в невидимия си джоб. Всички се чудили къде се изгуби скъпата лъжица, търсили, търсили и не могли да я намерят.
След като се навечеряли, всички се наредили на колело и почнали да играят с една златна ябълка. Наредил се и Келчо между тях и като дошла златната ябълка при него, той я скрил в джоба при лъжицата.