Всички се почудили къде изчезна златната ябълка, но не могли и нея да намерят.
Уплашила се царската дъщеря и си казала:
— Тая нощ на лошо ечеше желязната гора!… Ето сега се изгуби сребърната лъжица и златната ябълка. Това не е на добро. Чакай по-скоро да си вървя.
Тя си взела сбогом от царя, от царицата и от царския син и си тръгнала. Всички я изпратили чак до желязната гора.
Келчо пак вървял след царската дъщеря сѐ така невидим. Като минавали през желязната гора, той пак ударил с тоягата си и пак проехтяла страхотно гората.
Царската дъщеря пак се уплашила и пак казала:
— И-и, боже, колко пъти съм минала оттук, не съм чула гората да ехти, а сега… Това не е на добро.
Минали желязната гора и пак стигнали голямата река. Там пак излезнала голямата златна риба и пренесла царската дъщеря на другия бряг.
А Келчо ударил реката с тоягата си, водата се разделила и той преминал като по сухо; и пак тръгнал с царската дъщеря.
Като стигнали до палата, царската дъщеря тихичко се покачила по копринената стълба и влязла през прозореца в стаята си.
А Келчо застанал пред вратата на палата, свалил феса и станал пак видим.
Царската дъщеря, като мислила, че Келчо не я е следил, присмяла му се пак от прозореца и рекла:
— Е, Келчо, уварди ли ме?… Отиде ти главата на дръвника!
Като се съмнало, царят повикал Келчо и го попитал:
— Е, Келчо, уварди ли дъщеря ми?
— Увардих я, царю честити — казал Келчо и разправил на царя цялата история: за реката, за желязната гора и за тайнствения царски палат. Скрил само за кавгата на дяволите, за феса, за тоягата и за чизмите.
Като свършил разказа си, Келчо извадил парчето, което отрязал от роклята на царската дъщеря, и казал:
— Ето това парче отрязах от роклятата ти, като тръгна.
Премерили парчето и видели, че наистина то съвпада тъкмо с прорязаната дупка на роклята.
После Келчо се обърнал към царската дъщеря и казал:
— Не изгуби ли се твоята сребърна лъжица от трапезата? Не изгуби ли се златната ябълка, с която играехте?…
— Да! — казала царската дъщеря, като не могла повече да крие.
Келчо извадил от джоба си ябълката и лъжицата и казал:
— Не са ли тия?
— Да, те са — казала царската дъщеря, като ги видяла.
И така Келчо улови следите на царската дъщеря и царят даде нему половината от царството си, а царската дъщеря заради неговата хитрост и безстрашие го зема за мъж.
Стана голяма царска сватба.
Поканен бях и аз. Ядох и пих и всичко, що чух и видох, разказах вам.