— Разбира се — отвърна кралицата, — точно такова е стремлението ни, особено пък що се отнася до Нашите бедни войници и моряци, които рискуват живота си срещу едно нищожно възнаграждение. Ние сме готови по-скоро — добави тя с блеснал поглед — да им дадем този наш дворец за болница, отколкото да допуснем те да наричат своята кралица неблагодарница. В случая обаче не става въпрос за това — тук гласът й, в който за миг бяха прозвучали патриотични нотки, отново се върна към тона на веселия и непринуден разговор, — тъй като молбата на Орсън Пинит се касае до нещо съвсем друго. Той се оплаква, че поради голямото увлечение по театрите и по-специално — поради желанието да се гледат празните измислици на някой си Уил Шекспир — за когото, господа, струва ми се, всички сме чували по нещо, — благородното забавление — борба на кучета с мечки — постепенно западало. Хората се тълпели да гледат как тези измамници — актьорите се убиват на шега един друг, вместо да се наслаждават на истинските кървави схватки между нашите кралски кучета и мечки. Какво ще кажете за това, лорд Съсекс?
— Милостива господарко — отвърна Съсекс, — едва ли може да очаквате такъв стар войник като мен да гледа благосклонно на някакви устройвани за забавление боеве, когато се сравняват с истинските битки. Аз не искам да кажа нищо лошо за Уил Шекспир. Бил храбрец в боя с тояги и къси мечове, макар че, както са ми казвали, накуцвал леко. Разказват също, че здравата се бил с пазачите на стария сър Томас Луси от Чарлкоут, когато се вмъкнал в неговия резерват за елени и започнал да се целува с дъщерята на управителя…
— Имайте милост, лорд Съсекс! — възкликна Елизабет, като го прекъсна. — Случаят вече бе разгледан в Съвета и ние не бихме искали да се преувеличава вината на този човек. Никакви целувки не е имало и ответникът удостовери истината с факти. По-добре кажете какво мислите, милорд, за сегашните му прояви в театъра? В това е същността на въпроса, а не в предишните му прегрешения, като да речем бракониерство в парковете или разни други лудории, за които говорите.
— Искам да ви уверя, ваше величество — отвърна Съсекс, — както вече казах, че не желая нищо лошо на този весел и безразсъден младеж. Някои от развратните му стихчета — моля ваша милост да ме извини за този израз — винаги ми звучат като призив: „На конете!“ Но това са само празни приказки и щуротии, в които няма нито смисъл, нито сериозност, както ваша милост вече благоволи да отбележи правдиво. Какво представляват десетина безделници с ръждясали шпаги и изпочупени щитове, които разиграват някаква пародия на истинска битка, в сравнение с това чудесно забавление — борбата на кучета с мечки, — което сте удостоявали с присъствието си често и вие, ваше величество, както и всички ваши предшественици крале на великото ни кралство, прочуто из целия християнски свят с несравнимите си мастифи106 и храбри пазачи на мечки? Аз обаче не вярвам, че породата и на едните, и другите ще се заличи, макар хората да се тълпят в театрите, за да слушат как безделниците актьори с цялата сила на дробовете си бълват безсмислени, високопарни тиради, вместо да дават пенсовете си за поддържането на най-красивите и най-близки до истинската война зрелища, които могат да се видят в мирно време — борбите в мечешките арени. Там ще видите как мечката с кръвясалите си очи очаква в засада нападението на кучето като вещ военачалник, който изгражда защитата си така, че да примами нападателя да се приближи до неговия обсег. И ето че сър Мастиф се хвърля устремно напред със самочувствието на герой, за да захапе гърлото на противника. Сър Мечок обаче му дава добър урок, като показва какво може да се случи с оня, който в прекалената си храброст забравя тактиката на войната. Той го грабва в прегръдките си и го притиска до гърдите си като някакъв як борец, докато ребрата му не запукат едно след друго като пистолетни изстрели. И тогава се намесва друг мастиф — не по-малко смел от първия, но по-ловък и по-умен, — захапва мечока за долната устна и увисва на нея в мъртва хватка, а оня отчаяно върти глава, пръска кръв и слюнки и напразно се опитва да отърси от себе си кучето. И тук…
— Ей богу, милорд — прекъсна го кралицата със смях, — вие разказахте всичко това така картинно, че дори никога да не бяхме виждали борба между кучета и мечки — а ние сме виждали неведнъж, и се надяваме, ако е рекъл бог, да видим още много пъти, — по вашите красноречиви думи бихме могли да си представим напълно една меча арена. Кой би искал да каже още нещо по тоЗи повод? Лорд Лестър, вие какво мислите?
106
Мастиф — Едро куче с тъпа муцуна и гладка козина, по порода подобно на боксерите — Б.пр.